Кевин Андерсън - Разпръснати слънца

Тази комета бе една от изходните му позиции. Стихийните водни създания бяха проникнали в нейния първичен лед. Макар и далече от стоплящата светлина на слънцето, скитащата комета излъчваше достатъчно енергия и се движеше със собствена сила. Сиянието й по нищо не приличаше на това на звездите.

Отлично място за сбор на неговите водни носачи.

Подобно на капчица до голям глобус, неговият кораб се рееше под непокорната комета. Докато чакаше, Джес не спираше да тъгува по всичко, което бе изгубил. Все още се смяташе за член на клана Тамблин, знаеше, че зевесетата са нападнали скитниците, но нямаше никакъв начин да им помогне.

Въпреки че водните носачи носеха образци от жива вода на борда на корабите си, те не можеха да разговарят един с друг като зелените жреци. От време на време венталите предаваха по някое простичко съобщение, но само по своя воля.

Ето защо Джес трябваше да се срещне с носачите „очи в очи“. Беше уговорил това събиране преди доста време. Вестта за нападенията на зевесетата продължаваше да се разпространява между станциите и постовете. Бежанци от Рандеву пристигаха на тайните бази, индустриалните и орбитални колонии, но повечето представители на клановете, изглежда, все още бяха разпръснати.

Джес се нуждаеше от информация от своите водни носачи — най-вече за това къде са били и докъде са стигнали с разпространението на венталите. Някой трябваше да координира действията им.

Един по един водните носачи започнаха да пристигат. Джес ги остави сами да решат кой кораб ще е най-подходящ за срещата. Макар че не беше близък с никой от тях, усещаше, че срещата ще успокои поне малко тъгата му по човешко общуване.

Загледа се през извитата стена на корпуса. Водата се превърна в нещо като увеличително стъкло и той видя останалите кораби, хората в тях, припомни си лицата им, изненадата, когато за първи път им разказва странната си история. Всички бяха изплашени, когато Джес ги отведе при засения с вентали океан и им даде образци от водните същества.

Всички те бяха обикновени търговци, работници или пилоти, изпълняващи различни служби за клановете. Скитниците открай време бяха живели трудно, но пък имаха традиции и връзки и успяваха да си уредят живота въпреки тежките условия. А ето че сега зевесетата ги нападаха.

Джес си спомни за Ческа и за любовта им. Ако успееше с мисията си, може би щастливите дни щяха да се върнат. Някой ден…

Плъзна се през прозрачната стена, излезе в космоса и се понесе към най-големия кораб, където щеше да се състои срещата.

През първия час доброволците един през друг разказваха за разрушаването на Рандеву. Нико Чан Тайлар описа нападението на техния парник. Други водни носачи разполагаха със сходни истории за нови жестокости от страна на зевесетата. Джес се питаше къде ли е Тасия и дали участва в тези атаки…

Доброволците бяха разгневени.

— Четири скитнически кораба са изчезнали! Нищо чудно зевесетата да са ги унищожили.

— Клановете са пръснати. Никой не следи движението на корабите. Нямаме представа за броя на жертвите.

Друг доброволец имаше предложение:

— Джес, видяхме какво можеш ти и твоите вентали. Защо не обърнете оръжията си срещу земните сили? Смачкайте няколко дреднаута, за да им покажете, че ние също можем да се бием.

Доброволците го подкрепиха ентусиазирано.

Джес стоеше сам в единия край на помещението, кожата и наметалото му бяха покрити с тънък влажен слой. Другите водни носачи се държаха на разстояние от него, след като бяха узнали за скритата в него енергия.

— Бих могъл да се приближа с моя кораб и да изненадам зевесетата, но не разполагам с оръжия. Мога да ги стресна, но не и да ги нападна. Доколкото разбрах, те са пратили голям отряд кораби, които нанасят светкавични удари, залавят пленници и разрушават базите. Няма начин да пристигна там навреме.

Един от доброволците — беше изгубил цялото си семейство на Рандеву и бе отчаян и обезверен — каза:

— Тогава иди на Земята. Кацни право пред щаба на Ханзата и им кажи, че няма да търпим повече тази лудост! От теб ще го разберат най-добре. — Той се подсмихна. — Можеш да подадеш ръка на председателя. Ако това, което казваш, е вярно, ще го халосаш толкова силно, че може да му дойде умът.

Доброволците се разсмяха, но Джес поклати глава.

— Венталите няма да го позволят. Не е редно да използвам силата, с която са ме дарили, срещу собствената си раса и подобно действие може да ги ядоса. Те знаят много добре какво може да се случи, ако живителната сила не бъде използвана по предназначение.