Кевин Андерсън - Разпръснати слънца

Двама мъже минаха съвсем близо и Питър неволно чу разговора им.

— Изобщо не си мислех, че ще се върна толкова скоро на Земята. Изгубих половин година, докато отлетя и започна нов живот на колонията.

Другият въздъхна.

— Толкова често се връщам до първото стъпало в живота си, че всеки момент очаквам да видя собствените си следи.

Председателят се наведе и прошепна в ухото на краля:

— Ето го и Лотце. Благодари му за спасяването на колонистите и го покани да се присъедини към нас на трибуната.

Кралят кимна едва забележимо.

— Дейвлин Лотце, с кралицата бихме желали да ви благодарим за успешно проведената мисия. Макар че нашите думи едва ли могат да се сравнят с благодарността, която изпитват към вас колонистите. Бъдете наш гост на тази почетна церемония.

Лотце плъзна поглед покрай краля и го спря на председателя Венцеслас.

— За мен е чест, ваше величество. — Изкачи се безшумно по стъпалата, зае мястото си до председателя и двамата тихо заговориха.

— Какво стана с пенсионирането, Дейвлин?

— Всичко беше наред, докато не се появиха хидрогите.

— А сега ти си рицар в сияещи доспехи за всички тези хора. — Двамата се спогледаха усмихнати. — Какво всъщност очакваш от тях? Рлинда Кет ще докара още една партида до няколко дена.

Заслушан в разговора им, Елдред Каин се наклони към тях.

— Помислете за похвалите, които ще получи Ханзата от медиите. Спасени от зъбите на злите хидроги!

Базил изсумтя презрително:

— А след като прожекторите угаснат, те ще се превърнат в най-обикновени бежанци.

— Смятам да изляза в ролята на техен защитник — рече Лотце. — Тези хора са се отказали от всичко, за да се заселят на Крена и да започнат живота си отново. Те не мечтаят да останат на Земята. Ще им намерим друг кликиски свят. Вече имат опит в построяването на колония — не са виновни, че Крена се провали. Няма за какво да се безпокоиш.

Базил се засмя огорчено.

— Винаги има за какво да се безпокоя, Дейвлин. А точно сега повече от всякога.

Същия следобед след церемонията Питър и Естара пожелаха да останат сами и отидоха да поплуват в топлите води на дворцовия делфинов басейн. Кралят знаеше, че шпионите на Ханзата ги следят, но и двамата с Естара се бяха научили да не обръщат внимание на тези неща — ала същевременно да са нащрек.

Делфините залудуваха около кралската двойка. Понякога кралят и кралицата играеха с тях, в други случаи обръщаха внимание само един на друг. Както беше и сега.

Питър се взря в кафявите очи на Естара. Погали я, после хвана деликатно оформената й брадичка и повдигна лицето й, за да й се полюбува. Лъскавата й черна коса изглеждаше непромокаема, винаги блестяща и навита на къдрици. Той се наведе и я целуна — и това бе достатъчно, та загриженото й изражение да се стопи.

— Не знаеш колко много те обичам — каза той.

— Взе ми думите от устата — отвърна тя.

Питър съжаляваше, че не може да изпрати мислите си директно в ума й, както знаеха, че прави магът-император Джора’х със своите поданици чрез тизма. Магът-император разполагаше с чудесна, незаменима връзка със сънародниците си, връзка, изключваща необходимостта от тайни, забулена дипломация, измами и кодирани послания…

Имаше толкова много неща, които Питър жадуваше да каже на Естара открито. Но и двамата трябваше много да внимават. Той я познаваше и разбираше толкова добре, че понякога улавяше цяла гама от чувства и мисли само с един бърз поглед. Винаги под наблюдение, кралят и кралицата бяха усъвършенствали свой собствен език. Но и това не беше достатъчно.

Той се пресегна под водата и леко докосна корема й с пръсти. Значението на този жест бе съвсем ясно и тя се приближи към него. Делфините плуваха около тях и пляскаха, нетърпеливи да започне играта.

Питър прибягна до уговорени жестове.

„Всичко ще е наред“.

Тя отвърна също с танц на пръстите:

„Само ако сме внимателни. Много внимателни“.

Той сниши глас и зашепна:

— Щом трябва, ще бъдем.

Само ден след като Дейвлин Лотце докара първата група бежанци, Рлинда Кет се появи в покрайнините на Слънчевата система и веднага излъчи спешно съобщение: настояваше да я пресрещнат на орбитата на Сатурн. Стовари новините върху първия пристигнал разузнавателен кораб на Земните въоръжени сили и още преди пилотите да успеят да изразят недоверието си, им прати запис от разрушението на Релекер.

Генерал Ланиан отлетя с най-бързия кораб на Земните въоръжени сили и лично пресрещна „Ненаситно любопитство“ на пътя му към Земята. Проведе разговор с Рлинда по обезопасен канал и после се прехвърли на нейния кораб. Когато приключи с прегледа на доклада, единствено горещината на гнева му пречеше в сърцето му да се образува ледена топка.