Кевин Андерсън - Разпръснати слънца

Щом първият кораб с нечакани бежанци пристигна от Крена, протоколните чиновници на Ханзата се втурнаха да организират показно посрещане. Дейвлин Лотце, който пилотираше конфискувания на Релекер кораб, се свърза директно с Базил Венцеслас по личен канал. Малко след това председателят потърси крал Питър и му нареди да си сложи официалното многоцветно наметало за предстоящата церемония по посрещането.

— Проявяваме неочаквана състрадателност, Базил? Или има нещо друго, което трябва да знам?

— Казвам ти всичко, което трябва да знаеш. — Базил спря пред вратата на кралските покои: придворните помощници помагаха на кралицата да облече красива рокля, обсипана с перли и бисери. — Но новините силно ме разтревожиха. Хидрогите и фероуите активно разрушават слънца, изпепеляват обитаеми планети като Крена. Лотце подозира, че това е само началото. Изглежда, до момента сме имали късмет.

— Съмнявам се, че бежанците от Крена се смятат за късметлии.

— Късметлии са, че са живи — отвърна Базил. — Тъй като са спасени от сигурна смърт, ще вметнем в предаването позитивна нотка.

Междувременно неуморните екипи издигаха облицована с ярко сукно трибуна — бе готова, когато корабът на Лотце кацна в Дворцовия квартал. Така и не им остана време да съберат достатъчно голяма тълпа посрещачи, но придворните чиновници и неизменно присъстващите представители на медиите хукнаха към местата си, за да гледат как кралят и кралицата ще посрещнат тези храбри бежанци от разрушената от хидрогите звездна система.

Кралската гвардия вече бе строена. Базил също бе тук, придружен от Елдред Каин и четирима висши чиновници от Ханзата. „Защо не са довели и принц Даниъл? — зачуди се Питър. — За да покажат какво голямо и щастливо семейство сме“.

Откакто преди няколко дена се бяха върнали от Илдира, Питър бе забелязал промяна в отношението на председателя — той като че ли ги наблюдаваше още по-внимателно и с прикрита подозрителност. Естара също го бе доловила. Дали Базил не се съмняваше, че е бременна? И двамата се страхуваха от реакцията на председателя, когато узнае за задаващия се наследник.

От няколко месеца Базил бе станал раздразнителен, дори избухлив, и Питър вече не очакваше от някога хладнокръвния и предпазлив Венцеслас рационално поведение. Базил ненавиждаше всички неочаквани промени.

Докато се изкачваха на подиума, Питър улови кралицата за ръка. Макар че бе обучаван в дворцовата етикеция от учителското компи ОХ, Питър дължеше маниерите си преди всичко на своята неуморна майка — истинската си майка, Рита Агуера.

При мисълта за майка си, която не бе изоставила на произвола своите момчета въпреки недоимъка, в който бе живяла, Питър изпита дълбока печал. Погледна Естара и очите му запариха. Така и не бе имал възможността да представи кралицата на майка си. За да прикрият произхода му, от Ханзата — всъщност самият Базил — бяха организирали унищожаването на техния жилищен комплекс, при което бяха загинали майка му и братята му. Един ден Базил щеше да си плати за това.

Въпреки че в сърцето му бушуваше ураган от чувства, кралят се стараеше да не показва нищо. Естара го погледна загрижено, когато неволно я стисна за ръката, и той й се усмихна. Никога не би позволил на Базил да разбере какви мисли се въртят в главата му. Знаеше много добре какво може да последва и при най-малкото подозрение. Беше прекалено опасно.

Кралят и кралицата застанаха на подиума тъкмо когато корабът с бежанците се приземи на огромния площад в Дворцовия комплекс. Търговският и военен трафик временно беше спрян, за да се осигури коридор.

Оркестърът засвири и в същия миг люковете се отвориха и отвътре започнаха да излизат дрипавите колонисти от Крена. Чиновници от нисшия ешелон на Ханзата се втурнаха да ги посрещнат, подаваха им ръце и ги дърпаха настрана, за да осигурят място за следващите.

Питър стоеше до кралицата, наблюдаваше всичко това, усмихваше се и махаше. И двамата бяха удивени от това колко много хора са били качени на борда на кораба, а както научиха, след няколко дни пристигаше още един кораб. Питър познаваше теснотията от времето, когато бе живял с майка си и братята си. Имаше ясна представа какво са преживели тези хора.

Бежанците от Крена се струпаха в подножието на трибуната. Небето бе синьо и ясно, грееше слънце и нищо не напомняше за обстоятелствата, при които тези хора бяха живели през последните няколко дни на кораба.