Кевин Андерсън - Разпръснати слънца

Лекарите следяха състоянието му с безкрайна педантичност и веднага премахваха всяка аномалия. Базил знаеше, че друга възможност няма. Не би допуснал дори да излезе кротко в пенсия — като Морийн Фицпатрик. Не беше готов за това… пък и нямаше кой да го замести.

Макар че досега не го бе разочаровал с нищо, Елдред Каин не бе успял и да го изненада. Да, Каин познаваше отлично законите на Ханзата, разбираше от политика и бе запознат със строежа и силните и слаби страни на Земните въоръжени сили. Но дали това бе достатъчно? Възможно ли бе тихият блед и хитър заместник да стане следващият председател?

Докато лекарите се грижеха за Базил, инжектираха му витамини и покриваха кожата му с овлажняващ филм, той вдигна глава — в помещението влезе неговият помощник Франц Пелидор. Пелидор беше с късо подстригана руса коса, квадратна брадичка и нос, прекалено перфектен, за да е нещо друго, освен дело на козметичната хирургия. Широкоплещест и мускулест, той обикновено носеше тесни костюми, за да подчертае телосложението си.

— Зная, че тези процедури са необходими, но мразя загубата на ценно време — каза Базил вместо поздрав. — Ще ми се докторите най-после да осъзнаят какво означава това за мен. Чакат ме толкова много важни дела…

Лаборантите го погледнаха объркано, но не казаха нищо. Вместо тях се обади Пелидор:

— Едва ли е толкова важно, като процедурите, господин председател.

— Нима придавам прекомерно значение на собствената си важност?

— Господин председател, никой не подлага на съмнение вашата значимост — поде Пелидор над проснатия на масата Базил. — Между другото, нося доклада, който поискахте. Нашата модулна небесна мина на Кронха 3 продължава да произвежда значителни количества космическо гориво въпреки скорошните териториални противоречия с илдирийците. Съливан Голд ни увери, че продължават да работят, без да намаляват темпото. Двете групи се стараят да са далече една от друга.

— След последната ми визита при мага-император Джора’х не съм сигурен дали илдирийците имат какво да ни предложат за момента. — Въпреки че императорът не бе казал нищо, Базил почти веднага бе доловил, че империята си има сериозни вътрешни проблеми. — Независимо от това трябва да ги запазим като наши съюзници. Ханзата със сигурност не може да си позволи още един граничен конфликт.

Изтегнат върху масата, Базил прегледа доклада на Пелидор, като обърна специално внимание на производителността и темповете за доставка. Надяваше се, че скъпо струващата инсталация ще издържи достатъчно дълго, за да се изплати. Засега изглеждаше добра инвестиция, но хидрогите можеха да се върнат по всяко време и без предупреждение. Съливан Голд поне имаше на борда зелен жрец и щеше да узнае незабавно, ако хидрогите заплашеха небесната мина.

Трепна, когато лекарят му забоде поредната игла. Пелидор изчака да види дали председателят ще се тросне, или ще се престори, че не обръща внимание на болката.

Базил се съсредоточи върху работата си — премисляше безброй проблеми и възможните им решения. Мисълта за зеления жрец на небесната мина само му напомни колко много други бяха напуснали службата си при Ханзата и се бяха върнали на полуразрушения си свят. Може би беше допуснал грешка, като не бе пратил Земните въоръжени сили да помогнат за възстановяването му. Скитниците го бяха направили и сега терокците им бяха задължени. Ядосваше се на пропуснатата възможност.

Въздъхна.

— Скитниците и терокците са толкова ограничени. От седем години в целия Спирален ръкав цари бъркотия и дори за мен става все по-трудно да управлявам Ханзата без ефикасни методи за комуникация. Дано поне Сарейн се върне при нас.

За миг сякаш я видя пред очите си — красивата интелигентна и амбициозна Сарейн. Дали заради лекарствата, или по някаква друга причина, но изпита тъга по нея. Беше я пратил на Терок с инструкции да си проправи път до управлението и да се предложи за следващата майка. Досега не бе признавал пред себе си колко му липсва младото й тяло… и още повече — несекващата топлина на безкомпромисната й решителност. Никога досега не бе осъзнавал колко много енергия черпи от присъствието й.

Опита се да седне, но лекарите се струпаха около него като развълнувани квачки.

— Имате още час, господин председател. Ако спрем сега, ще изгубим всичко, което постигнахме.

Той стисна зъби и пак легна. Сякаш тежестта на цялата вселена лежеше на плещите му.

— Предизвикателствата ме развеселяват, господин Пелидор. Скитници, хидроги, зелени жреци, кликиски светове, екти, дори крал Питър. Кълна се, няма да им позволя да ме надвият.