Кевин Андерсън - Разпръснати слънца

Удру’х сви рамене.

— Може и да е така, но каквито и грешки да допуска, Джора’х е пълноправният маг-император.

— Така ли? — Престолонаследникът извади колода диамантенофилмови документи, на които бяха отпечатани научни резултати. — Предишният маг-император умря внезапно и неочаквано в разгара на тази криза. Успяхме да се сдобием с анализ от клетъчното изследване на трупа му. Според него магът-император е издъхнал от голяма доза отрова. Веднага след това Джора’х побързва да се качи на престола.

Удру’х хвърли поглед на документите, докато Тор’х продължаваше:

— Броени секунди след смъртта на Сайрок’х неговият верен телохранител Брон’н е бил намерен мъртъв, пронизан в сърцето със собственото си кристално копие. Джора’х е единственият, който по това време е бил с него. Можеш сам да си направиш изводите.

Дори сега губернаторът на Добро не бе склонен да повярва.

— Но това е… невероятно. Да не искаш да кажеш, че Джора’х е убил баща ни, за да стане маг-император?

Тор’х кимна към документите.

— Така сочат доказателствата. Хирилка и Дзелурия вече преминаха на наша страна, бихме искали Добро да ги последва. Това е революция, защото Руса’х е видял истината. Властта на Джора’х е корумпирана из основи. Ето защо той не е в състояние да разчита правилно тизма.

Удру’х скръсти ръце на гърдите си.

— Но как мога да съм сигурен, че виденията на Руса’х не са халюцинации, породени от нараняванията му? Това обяснение изглежда много по-достоверно.

Тор’х вече губеше търпение. Войниците от Слънчевия флот гледаха навъсено губернатора. Удру’х знаеше, че са готови да го убият, ако сметнат, че наследникът му Даро’х може да се окаже по-лесна плячка.

Все пак Тор’х реши да продължи увещанията:

— Император Руса’х предполагаше, че може да зададеш този въпрос. Ето защо ми осигури доказателство, за да демонстрирам, че той знае как да следва душевните нишки до мъдростта на Източника на светлина.

— Няма да ме убедите с евтини трикове.

— Докато е бил в подтизмен сън, Руса’х е узнал много неща.

— Гласът на Тор’х стана странен и загадъчен и по гърба на Удру’х полазиха тръпки. — Той знае тайните, които пазиш, Удру’х. Една зелена жрица… любовница на баща ми. Фалшивият маг-император я смята за мъртва и вече я е отписал — но ти знаеш, че е жива. И я криеш.

Удру’х имаше чувството, че са го пронизали с ледено копие.

— Как е разбрал?

— По същия начин, по който е получил всички останали прозрения. Не подлагай думите му на съмнение.

Удру’х се опитваше да спечели още време.

— Тор’х, очакваш от мен да предам всичко, в което съм вярвал през целия си живот. Ако Руса’х наистина иска да се присъединя към него доброволно, без да ми бъде оказван натиск, трябва да ми дадеш време да обмисля това, което ми каза, за да мога да взема решение.

— Отговорът е ясен. Защо се колебаеш?

Удру’х пристъпи към Тор’х.

— Може да е ясен за теб, но както ми припомни няколко пъти, ние останалите не виждаме истината толкова добре. — Гласът му стана хаплив. — Искаш от мен да се присъединя доброволно, а същевременно се появяваш тук с боен лайнер, за да си осигуриш победата. След като ти самият не си уверен в силата на твоето „доказателство“, логично е и аз да храня известни съмнения.

Тор’х бе очевидно недоволен от посоката, в която поемаше разговорът.

— Дойдох с лайнера, за да ме изслушаш по-внимателно.

Удру’х си спомни, че доскоро престолонаследникът бе разглезено момче, което обичаше сладкия живот на Хирилка.

— Никой мой племенник не се нуждае от заплахи, когато иска да го изслушам. Пък и вече го направих. Сега ме остави да помисля върху това, което ми каза.

— Времето ни е ограничено. — Тор’х се наведе напред, сякаш се опитваше да сплаши губернатора. — Защо просто да не те взема за заложник? Мога с лекота да покоря малката ти колония.

Удру’х — усещаше как в него се надига раздразнение — махна с ръка към пулта за управление.

— Нищо не ти пречи да атакуваш и да разрушиш Добро. Лесно можеш да подчиниш населението, да прекършиш волята му. Но за разлика от повечето колонии, моето селище е пълно с мелези и човешки пленници. Руса’х никога не би могъл да контролира подобно население с шайинг или с тизма. За това съм ви нужен аз.

Тор’х се намръщи. Нямаше с какво да възрази на Удру’х.

— И какво предлагаш? Наредиха ми да те убедя на всяка цена. Нямам намерение да разочаровам императора.

Удру’х втренчи поглед в племенника си; обмисляше трескаво всички възможности. Преговорите щяха да са трудни.