Кевин Андерсън - Разпръснати слънца

Адарът запази самообладание, въпреки че му беше трудно дори да си поеме дъх. Далече от Илдира, с цяла манипула бойни лайнери на орбита, с убит губернатор и наследник, принуден да се предаде… тамошните илдирийци явно бяха станали лесна плячка за Руса’х. Въобще не бяха разбирали на какъв риск са изложени и бяха тръгнали в погрешна посока. Посоката, която им бе предложил Руса’х.

Зан’нх намръщено гледаше доскорошните си другари. Бяха му съобщили всичко това най-вече за да посипят раната със сол. Може би смятаха, че така съпротивата му ще бъде сломена по-бързо.

— Няма да се откажа от решението си. Усилията ви са напразни.

— Няма напразни усилия — рече една от компаньонките. — Император Руса’х каза, че ще придружиш корабите при следващата експедиция. Флотата му ще се върне скоро. Когато я видиш с очите си, ще се убедиш, че победата на императора е неизбежна и че съпротивата ти е безсмислена.

Той затвори очи и отново се опита да почерпи сила от спомена за това как адар Кори’нх бе осъществил неочакваната си атака срещу хидрогските бойни кълба на Кронха 3.

— Единственото безсмислено нещо — прошепна едва чуто — ще е да се предам.

Без никакво предизвестие в небето над Добро се появи боен лайнер. Комуникационните системи и орбиталните аларми в илдирийското селище близо до разплодителния лагер се задействаха. Веднага щом от кораба пристигна първото съобщение, губернаторът разбра, че това не е обикновена мисия на Слънчевия флот.

В командното ядро на лайнера стоеше дългурестият Тор’х.

— Чичо, идвам по повеля на император Руса’х, за да отпразнуваме твоето присъединяване към нашата кауза срещу лъжливия маг-император.

Удру’х скръсти ръце на гърдите си — това бе единствената му реакция. Опитваше се да намери подходящите думи, докато се ориентира в тази странна ситуация. Знаеше за размириците на Хирилка, макар да не разбираше смисъла им. Кауза срещу лъжливия маг-император? Всеобщо въстание?

Реши засега да говори завоалирано, докато не си изясни ситуацията.

— Винаги си добре дошъл, Тор’х…

— Бъди така добър да ме наричаш престолонаследник!

Удру’х склони леко глава и пропусна да посочи, че Тор’х е лишен от тази титла.

— Както желаеш. — Младият мъж бе израсъл в лукс и нямаше никакъв опит в политическите интриги, тайните планове и заговорите. Губернаторът беше сигурен, че няма да му е особено трудно да манипулира племенника си. Но пък Тор’х командваше увисналия в небето могъщ боен кораб.

— Но защо идваш тук с боен лайнер и заплашваш цялата колония?

— Не заплашвам никого… засега. Надявам се да успея да те убедя, без да прибягвам до насилие.

— Чудесно, ето че имаме обща цел. — Губернаторът на Добро награди племенника си с добронамерена усмивка. — Ако наистина си решил да ме убедиш да се присъединя към бунта, не бива да криеш истинския му смисъл, нито да ме лъжеш.

Младият мъж отвърна с рязък глас:

— Джора’х е този, който лъже, както и магът-император Сайрок’х преди него. Тизмът е объркан и разпокъсан, но Руса’х е успял да види верния път. Той ще поведе илдирийския народ към Източника на светлината.

— Така твърдиш ти. — Удру’х говореше хладно и скептично, но все пак се стараеше да не влиза в конфронтация. — Даваш ли си сметка, че едно от седемте слънца е изложено на риск? Дурис-Б се е превърнало в бойно поле на хидрогите и фероуите и без съмнение скоро ще бъде унищожено.

Тор’х очевидно не го знаеше, но почти успя да прикрие изненадата си.

— Това е поредното доказателство, че Източникът на светлина се е обърнал срещу баща ми. Той трябва да се откаже от властта. Император Руса’х може да върне илдирийците на истинския път.

Престолонаследникът Даро’х — братът на Тор’х — стоеше до Удру’х, лицето му бе пребледняло от тревога. Следеше разговора, без да се намесва, учеше се от поведението на губернатора. Сапфирените му очи прескачаха от лицето на губернатора към надменното лице на Тор’х на екрана.

От мига, когато Даро’х бе пристигнал на тази планета, бе видял разплодителните лагери и бе научил за тайния дълговременен план за спасяването на илдирийската раса, той се опитваше да го разбере и да го приеме. Това, което влошаваше още повече нещата за Удру’х, бе, че магът-император открито подлагаше на съмнение методите, които се прилагаха на Добро. Въпреки всичко младият престолонаследник полагаше огромни усилия да запомни всички подробности и същевременно да изпълнява задълженията си.