Кевин Андерсън - Разпръснати слънца

Цзир’х застина. Ръцете му трепереха. Погледът на императора го пронизваше.

— Присъедини се към мен — каза Руса’х. — Заедно ще разплетем обърканата мрежа, която от дълго време спира възхода ни.

Младежът се поколеба и гласът на Руса’х стана по-твърд.

— Ела при мен — или умри! — Той вдигна ръка. Държеше стъкленица с пречистен шайинг, млечнобяла течност, много по-силна от прахообразното вещество. — Тъй като си син на Джора’х, трябва да приемеш мислите ми доброволно. Това значително ще облекчи процеса.

Поставен в безизходно положение, Цзир’х взе стъкленицата, но я взе, сякаш му даваха отрова. Ръцете му трепереха, но той все пак я вдигна и хвърли последен поглед към посеченото тяло на губернатора Орра’х. Руса’х му кимна окуражаващо.

Цзир’х неохотно вдигна стъкленицата, изля гъстата течност в устата си и облиза устни. Преглътна, после преглътна още веднъж.

Двамата пазачи, които го стискаха за раменете, го пуснаха. Цзир’х се олюля — шайингът вече започваше да действа. Руса’х знаеше, че скоро наркотикът ще достигне пълния си ефект.

Трюмовете на бойните кораби бяха пълни с прахообразен шайинг, готов да бъде разпръснат по планетата. Без губернатора и Цзир’х, за да я поддържат, старата тизм-мрежа бързо щеше да се разплете и всички на Дзелурия щяха да се почувстват самотни и объркани. За новия император нямаше да е трудно да ги придърпа в своята мрежа, преди ефектът на шайинга да е отминал.

Очите на Цзир’х се подбелиха, връзката му с тизма на мага-император бе прекъсната и нишките останаха да висят свободно. Най-важното бе, че младият мъж се беше подчинил доброволно. Е, почти доброволно.

Руса’х нахлу в ума му, улови правилните душевни нишки и ги заплете по своя начин.

И щом Цзир’х стана част от променената тъкан на тизма, Руса’х нареди на бойните си лайнери да се заемат с разпръскването на прахообразния шайинг сред населението.

След тази поредна победа бе убеден, че могъществото му може само да нараства. Бунтът скоро щеше да се разпространи от планета на планета. Той погледна морето от илдирийци, все още изплашени и объркани от атаката. Веднага щом Тор’х подготвеше обстановката, Руса’х възнамеряваше да отиде на Добро, където очакваше дори по-лесна победа.

В края на краищата двамата с брат му Удру’х имаха много общи черти.

Навремето дворецът на Хирилка бе великолепна гледка, целият обрасъл с цъфтящи увивни растения, които покриваха арките и пълзяха по стените на вътрешния двор. В онези дни губернаторът на Хирилка бе увлечен по небесните паради на Слънчевия флот и Зан’нх бе посетил няколко пъти планетата като помощник на адар Кори’нх.

Сега обаче дворецът бе просто добре украсен затвор в ръцете на илдирийци с промити мозъци. А градът изглеждаше суров и аскетичен, лишен от забавления и изкуство.

Компаньонките на Руса’х охраняваха вратата към помещенията, където бе задържан Зан’нх, и гледаха толкова стръвно, сякаш се надяваха да направи опит за бягство. Доскоро красиви и съблазнителни, сега те бяха превърнати в перфектни машини за убийство и сякаш някой бе подменил жилите и мускулите им със стоманени въжета. Въпреки че не разговаряха с него, го следяха непрестанно с присвити очи и от време на време дори му се зъбеха. За тях той беше чужденец — различен, защото отказваше да се присъедини към новата тизм-мрежа на Руса’х.

Зан’нх бе съвсем сам, изолиран сред множество, обвързало душите си с ума на губернатора. Предния ден Руса’х бе отлетял начело на отвлечените бойни лайнери с намерение да завладее още няколко илдирийски колонии. Планът му бе да нанесе поредица светкавични удари, преди маг-императорът да схване размерите на конспирацията.

За всичко това бе виновен и Зан’нх. Нали тъкмо той бе предал тези кораби, бе снабдил губернатора на Хирилка със страховито оръжие.

За да се отвлече от мрачните си мисли, той отново насочи вниманието си към компаньонките до вратата. Тези жени, тренирани и обучени в изкуството на плътската любов, сега се бяха превърнали в хладнокръвни убийци. Оръжията им все още бяха покрити със засъхнала кръв, но те ги държаха гордо, сякаш бяха някакви почетни отличия.

Ако имаше дори минимален шанс, щеше да се нахвърли върху жените, да ги убие и да се опита да избяга. Но знаеше, че е безполезно, защото по коридорите имаше още войници. Щяха да му видят сметката още преди да… във всеки случай още преди да се опита да отмъсти за убитите си бойци или да прати някаква вест на мага-император.