Кевин Андерсън - Разпръснати слънца

— И да съм имала някакви съмнения по въпроса, отдавна се изпариха — отвърна тя и погледна към небето, сякаш Стромо би могъл да ги подслушва. — След всичко, което изтърпяхме, Ханзата най-сетне прати кораби на Ирека. Можеха да докарат храна, лекарства, оборудване… но вместо това дойдоха, за да ни демонстрират силата си. Вие, от друга страна, нямате никакви причини да ни помагате, но пристигнахте с нещата, от които имаме нужда, макар да се изложихте на риск.

Ден чак се изчерви.

— Госпожо, не че съм непоправим алтруист, но хората ви наистина се нуждаят от търговия…

Кейлъб вдигна ръка и го прекъсна.

— Голямата гъска изостави не само вашата колония. Да се надяваме, че и другите хора се чувстват като вас. Ако ни дадете списък с най-необходимите неща, ще се опитаме следващия път да ги набавим…

Губернаторката продължаваше да се мръщи, сякаш все още виждаше зевесетата.

— Господин Перони, приемаме предложението ви и ще очакваме с нетърпение всичко, което скитниците могат да ни предложат. И без това вече бях решила да търгувам с вас, макар и с известни ограничения, но сега съм твърдо решена да ви помагам активно. Ще направим тук истински черен пазар, а Ханзата да върви по дяволите.

Хирилка вече му принадлежеше и сега, след като държеше под контрол пленените бойни лайнери, Руса’х възнамеряваше да нанесе удар през целия Хоризонтен куп и да разпространи влиянието и властта си на колкото се може повече илдирийски планети. Първата стъпка щеше да е Дзелурия, на по-малко от един ден полет.

На Хирилка всичко вървеше добре. Той и не очакваше да е другояче, след като бе прозрял истинския път към Източника на светлината.

Дори му стана забавно, когато магът-император прати три малки разузнавателни кораба да проверят какво е станало с адар Зан’нх. Въпреки нарушените си връзки с душите на войниците си Джора’х със сигурност бе доловил смъртта им по време на кризата със заложниците и после, при експлозията на пожертвания кораб, също. Посланието трябваше да е съвсем ясно, също като екзекуцията на Пери’х.

Руса’х не се надяваше брат му да се вслуша в него. Очакваше го дълъг и мъчителен път, преди човекът, който се наричаше маг-император, да приеме поражението си и да се предаде.

Разузнавателните кораби нахлуха в системата на Хирилка и почнаха да душат наоколо. Но макар че очакваха опасности, екипажите на Слънчевия флот не бяха подготвени за клопката — тъй като все още не бяха част от новата мрежа на Руса’х, те не бяха доловили тизма на цялата планета и сподвижниците му лесно ги заловиха. Обърканите илдирийски екипажи поискаха обяснение.

Руса’х реши, че ще е по-лесно да им пусне газ и после да изтегли към себе си разхлабените им душевни нишки. Щом ефектът на наркотика започна да отслабва, екипажите вече му принадлежаха изцяло. И той добави към военната си сила още три бронирани кораба.

Бързо, ефикасно, лесно. А сега — към следващия етап.

Вече беше изпратил престолонаследника Тор’х с един от бойните лайнери на специална мисия към Добро. Тор’х носеше послание — предложение, или ултиматум, в зависимост от това как решеше да го приеме Удру’х. Новият император усещаше, че би могъл да се сдобие в негово лице със съюзник, който изразява открито несъгласие с политиката и възгледите на Джора’х. Руса’х бе в течение на тези търкания от доста време. По времето, докато се бе носил в прегръдките на Източника на светлина, бе узнал немалко тайни. Може би губернаторът на Добро щеше да се съгласи да му сътрудничи. Руса’х се надяваше, че няма да се наложи отново да прибягва до кръвопролития, за да го убеди в нещо, което бе необходимост.

Отправи се към Дзелурия, като остави компаньонките си в двореца на Хирилка, за да следят затворения адар Зан’нх. Съмняваше се, че младият мъж ще се съгласи доброволно да промени решението си — беше прекалено обвързан с вярата към баща си. Добре поне, че Руса’х не се нуждаеше от него, за да постигне целите си.

Всички на четирийсет и петте бойни кораби вече му се бяха заклели във вярност. Веднага щом преминаха на негова страна, и последните остатъци от газ шайинг бяха изпомпани от вентилационната система, за да може умовете им да възвърнат нормалната си острота. Неговата тизм-мрежа щеше да ги държи здраво.

Не биваше да позволи на никого от тях да поглъща отново шайинг, включително на престолонаследника Тор’х. Сега, когато бяха част от неговата мрежа, подобна отстъпчивост можеше да е опасна. Имаше и друга причина — цялата продукция на шайинг трябваше да се използва за разширяване на бунта. Наркотикът бе най-ефективното средство за разпространяване на влиянието на Руса’х.