Кевин Андерсън - Разпръснати слънца

Кейлъб не си бе направил труда да облече свестни дрехи, но Ден носеше най-впечатляващия си тоалет: комбинезон с множество джобове и прилепнали панталони. По ръкавите и джобовете бяха избродирани знаците на клана. Беше прихванал косата си със синя панделка — любимия цвят на Ческа — и си бе сложил парфюм. Чувстваше се, сякаш е тръгнал на любовна среща.

— Докарахме неща, които сметнахме, че могат да ви потрябват — каза Ден.

Кейлъб многозначително мълчеше.

Лицето на грангубернаторката остана равнодушно.

— Известно ли ви е, че Ханзейският съюз е обявил война на всички враждебни скитнически кланове? И че всеки, който бъде заловен да търгува с тях, ще получи сурово наказание?

Веждите на Кейлъб подскочиха и той изсумтя:

— Значи зевесетата могат да се носят насам-натам из космоса и да заплашват, когото им падне, но когато въпросът опре до снабдяване, всеки да се оправя както може, така ли? Типично за тях.

Ден не бе очаквал подобна тактика.

— Госпожо, Земните въоръжени сили вече разрушиха няколко скитнически центъра — нападнаха ги без предупреждение.

— Това е тяхна стандартна процедура — заяви спокойно грангубернаторката.

Ден — не знаеше какво да прави — запристъпва от крак на крак.

— Ние, хъм… не бихме искали да излагаме на риск колонията ви. Щом е така, събираме си багажа и си тръгваме.

— Така ли? — Кейлъб го погледна изненадано.

И тогава губернаторката ги изненада още повече:

— Майната им на онези тъпанари военните. Хората ми страдаха достатъчно. Покажете ми какво имате. Ирека има нужда почти от всичко.

Колонистите се скупчиха около „Настойчиво постоянство“. Ден и Кейлъб се фукаха със скитнически метали, платове от синтетична вълна, светлочувствителни фолиа и компактни промишлени инструменти. През отворените люкове на „Постоянство“ нахлуваше свеж ветрец и проветряваше задушната атмосфера. Иреканците шумяха и подвикваха отвън.

Ден естествено бе запазил най-доброто за накрая.

— В дъното на товарния отсек имам дървесина от световни дървета. — Покани с жест грангубернаторката да се качи на борда и й обясни как майка Алекса и отец Идрис бяха позволили на скитниците да вземат част от дървото в замяна на оказаната помощ.

— Работили сте на Терок? Интересно. — Тя сниши глас. — В официалния бюлетин на Ханзата не се споменава нищо за това. Според тях вие просто се инатите, докато човечеството страда.

Трупите в дъното на трюма приличаха на златни кюлчета. Из въздуха се носеше омайната миризма на билки и дървесни сокове.

Докато летяха насам от Оскивъл, Ден бе изпробвал уменията си по дърворезба върху парчета от този материал. Когато с Кейлъб не играеха карти, работеше върху дървото с острия си нож и оформяше различни фигурки. Скитниците рядко имаха възможност да резбоват дърво и той предполагаше, че няма да го бива особено в тази дейност, но по някакъв начин успяваше да измъкне навън скритите вътре фигурки — или по-скоро им придаваше формата, който раждаше собственото му въображение.

Докато грангубернаторката прокарваше длан по дървесината, той забеляза, че в погледа й блещука вълнение. Нямаше и следа от скептичния й вид — дори изглеждаше някак подмладена.

— Ще вземем и от дървото. Ще трябва да водим мирни преговори — каква по-добра валута? — В гласа й се долавяше решителността на истински водач.

На борда се качи задъхан иреканец.

— Бойна група на зевесетата току-що пристигна на орбита! Готвят се да спуснат совалка с адмирал Стромо на борда.

— Идват на проверка. Така поне изглежда.

Ден и Кейлъб се спогледаха: чудеха се дали иреканците не са ги предали. Но беше абсурдно да се прати толкова бързо съобщение и когато погледна лицето на грангубернаторката, той разбра, че няма и следа от измама.

— Ще видят кораба — каза Ден — и ще разберат, че сме тук.

— Не искам да се обиждате, господин Перони, но с всички тези отворени люкове, кръпките по обшивката и странната конструкция на кораба никой от зевесетата няма да си помисли, че е действащ — във всеки случай не и човек с ограниченото въображение на адмирал Стромо. — Тя се обърна към вестоносеца. — Повикайте всички, които са наблизо. Необходима ни е незабавна помощ. Докарайте колкото се може повече тежки машини и всичко, което намерите в околностите на парка.

Пред учудените погледи на Ден и Кейлъб през следващия половин час иреканците докараха булдозери и кранове и ги струпаха около кораба. Изтикаха и два селскостопански самолета с водородни двигатели, които разположиха от двете страни на „Настойчиво постоянство“. Мъже и жени опънаха брезенти и подредиха купчини сандъци. Скоро корабът на скитниците изглеждаше така, сякаш отдавна е преустроен в склад или нещо подобно.