Кевин Андерсън - Разпръснати слънца

Наближиха другия край на лагера и се натъкнаха на сблъсък между охраната и група скитнически деца. Едно компи-гувернантка се бе изтъпанило между войниците и децата, за които отговаряше, и викаше:

— Не бива да разговаряте по този начин с децата! — Беше УР, компито, което бе и неин учител, когато беше малко момиче на Рандеву.

— Тези деца са недисциплинирани и опасни — възрази един от войниците. — Опитваме се да ги държим далече от строежите за тяхна собствена безопасност.

— Аз ще се погрижа за тяхната безопасност — заяви УР. — Това не е ваша задача.

— Слушай, компи, ние решаваме кое е наша задача.

— Тези деца са поверени на мен. Не можете да се приближавате до тях. Не можете да им заповядвате. Не бива дори да разговаряте с тях.

Тасия едва сдържа смеха си. Спомни си времето, когато УР я бе наглеждала. Компито-гувернантка изобщо не се бе променило.

— Какво става тук, сержант?

Войниците извърнаха глави и щом зърнаха пагоните, лицата им светнаха. Нямаше начин да се досетят за произхода й, още повече в сумрака. Тя едва се сдържа да не им кресне.

— Това малко компи се прави на голям началник, командире.

— Това малко компи, изглежда, си знае задълженията по-добре от вас, сержант. По заповед на генерал Ланиан всички скитнически затворници трябва да бъдат оставени на спокойствие. Да правят каквото си искат.

— Но, командире, скоро ще се стъмни. Тези деца не трябва ли да са в леглата? Скитниците не бива да…

— Гувернантката-компи ще се погрижи за тях. Сега те са нейна отговорност. Родителите им са й ги поверили при разрушаването на Рандеву. Тя е напълно в състояние да оценява всяка ситуация. От друга страна, ако вие и хората ви нямате с какво да се занимавате, сигурна съм, че бих могла да се погрижа за това. Или да ви направя инспекция.

Войниците побързаха да се отдалечат веднага щом ги освободи. И да имаха някакви коментари, размениха ги с приглушени гласове. Роберто Кларин се разсмя. Компито извъртя гладкото си полимерно лице и сензорите му се озариха — сигурен знак, че УР я е познала.

— Виждам, че обучението ми не е отишло напразно, Тасия Тамблин.

— Може и да не съм била най-добрата ти ученичка, УР, но все нещо е останало.

Компито погледна ЕА, която стоеше като статуя.

— Това твоето компи-слушател ли е? Има някаква промяна.

Тасия преглътна.

— ЕА пострада при инцидент, докато изпълняваше една задача по мое нареждане. Паметта й беше изтрита. Надявам се, че ще можем да я възстановим. Разказвам й всичко, което мога да си спомня, макар че бих предпочела да възстановя истинската информация. Накарах да я прегледат ханзейските кибернетици и направих всички диагностични процедури, които знам, но без ефект. Някакви съвети?

Сензорите на УР се извърнаха към летаргичното компи. След около минута гувернантката приключи с детайлното сканиране и каза:

— Съмнявам се. Коровата и запаметяваща система опразнени. Едва ли някога това компи ще успее да възстанови спомените си. — УР направи пауза. — Бих могла обаче дай прехвърля част от моите данни от времето, когато ти бях наставница. Само че гледната точка ще е различна.

— Няма да е същото — рече унило Тасия. А толкова се надяваше, че някое друго компи би могло дай помогне. Погледна ЕА. Компито изглеждаше съвсем равнодушно, лишено от собствени идеи. А преди винаги бе готово дай даде съвет. — Ще помисля върху това, УР — добави тя. — Според мен е по-добре сами да възстановим спомените.

Ирека изглеждаше най-подходящото място за скитническа черноборсаджийска търговия, тъй като колонистите все още не се бяха възстановили напълно от блокадата, наложена им доскоро от Земните въоръжени сили. Ден Перони и Кейлъб Тамблин бяха изпълнени с оптимизъм, докато „Настойчиво постоянство“ се приземяваше на малкия, наполовина консервиран космопорт.

След като отвориха люка на пилотската кабина, вратите на хангара и рампата за заден достъп, двамата излязоха да се срещнат с подозрителните, но и любопитни иреканци. С широката си усмивка и вечно размаханите си ръце Ден приличаше на амбулантен търговец, дошъл да се похвали със стоката си.

Падме Сахри, грангубернаторката на Ирека, беше висока жена с индийски корени и дълга плитка. Беше облечена с широка бяла блуза и панталони от здрав плат и нямаше никакви украшения или отличителни знаци за положението си. Макар че наближаваше шейсетте, тъмнокафявата й кожа беше гладка и лъскава, а в големите й очи се четеше неувяхващ песимизъм. Ден веднага прецени, че ще трябва да я спечели, ако иска да прави бизнес с колонията.