Кевин Андерсън - Разпръснати слънца

За съжаление не бе подготвен за толкова невероятно положение като това в момента. Също и Удру’х — но ако и той не можеше да се справи, никой от двамата нямаше да оцелее.

— Досещам се защо Руса’х смята, че бих могъл да се присъединя към неговата борба. Не е тайна, че не одобрявам много от решенията на Джора’х. Той нарушава отдавна изградени традиции за собствено удобство и таи недоволство срещу моята работа тук, на Добро.

— Още един симптом за разлагането на неговата империя.

— Може и да е така, племеннико, но все още не си ме убедил, че трябва да се присъединя към вашия бунт. Докъде се е разпространил бунтът на Руса’х?

— Хирилка е изцяло под негова власт, както и четиридесет и шест бойни лайнера. Самият адар е наш пленник. Вероятно Дзелурия вече също е на наша страна и губернаторът е склонил глава доброволно. — Тор’х се наведе към екрана. — Императорът ме прати тук, за да ти предложа да направиш същото. Подобен съюз ще е от огромна полза и за двама ви.

— Съюзът трябва да е доброволен — отвърна Удру’х, преструваше се, че не долавя скритата заплаха. — Ако откажа, император Руса’х ще ме принуди ли да го приема?

— Не можем да те принуждаваме, чичо, заради кръвното ни родство. Дори и с целия шайинг на Хирилка. — Тор’х се засмя гневно. — Но от друга страна, ние с теб имаме толкова общи възгледи…

Губернаторът на Добро кимна — знаеше, че бойният лайнер с лекота може да унищожи колонията и разплодителния лагер.

— Щом трябва, готов съм да те изслушам. Дай ми доказателства за грешките и престъпленията на Джора’х и ми кажи кое Руса’х ще направи по различен начин.

Младият Даро’х погледна наставника си ужасено.

— Какво правиш? Не можем да се предадем…

Удру’х отговори така, че да го чуят и двамата:

— Не бива да се взема решение, без да си събрал цялата възможна информация. — Обърна се към екрана. — Престолонаследник, преди да започнем, ще те помоля да скриеш всички тези оръжия и да се върнеш на орбита, където появата ти няма да е толкова предизвикателна. Всички знаем какво можеш да направиш с тези оръжия, но не е необходимо да сплашваш повече хората ми.

— И защо да отслабвам позициите си? — попита Тор’х.

Удру’х му се усмихна, сякаш бе дете.

— Защото веднага щом бойният ти лайнер се оттегли, ще дойда да разговарям с теб очи в очи. Нали това искаш?

Престолонаследникът също се усмихна.

— Чудесно.

Докато корабът се издигаше на орбита и осигуряваше на Добро така желаното, макар и кратко облекчение, Даро’х не спираше да протестира пред Удру’х.

— Нали видя кораба, Даро’х. Знаем, че Руса’х се е опитал да убие мага-император и че е убил престолонаследника Пери’х. Ако губернаторът на Хирилка е пленил цяла манипула и вече атакува Дзелурия, съмнявам се, че ще се поколебае да направи същото и тук. Трябваше да спечеля време. Трябва да изиграем картите си внимателно, а единственият ни шанс е като преговаряме и се бавим.

Младият мъж гледаше объркано, но не можеше да отрече логиката в думите на наставника си.

След час от лайнера се отдели совалка, за да вземе губернатора на Добро. По време на полета Удру’х мълчеше замислено и внимателно изучаваше лицата на седмината войници с униформи на Слънчевия флот. Как Руса’х бе успял да плени толкова много лайнери? Щом адар Зан’нх бе пленник, дали и той бе склонил да мине на страната на Руса’х?

Отчаяно се опитваше да изгради някаква стратегия за действие. Съмняваше се, че бунтът ще успее, но докато губернаторът на Хирилка притежаваше такава сила, не биваше да му се опълчва открито. По-добре бе да изчака и да види какво ще му предложат бунтовниците.

Вкопчил се в обстоятелството, което Тор’х неволно бе разкрил — че сътрудничеството му не може да бъде получено със сила, — Удру’х слезе от совалката и изпъна куртката си. Не си падаше особено по церемонии, но знаеше, че за разлика от него, Тор’х обича помпозността. Още войници го заобиколиха и го поведоха към командното ядро. Там, на подиума, запазен за адара, се бе разположил Тор’х.

Удру’х се приближи безгрижно към него.

— Бунтът срещу империята не ми се струва особено мъдър начин на действие. Може би ще е по-добре да ми обясниш причините.

Тор’х разказа бързо и задъхано как Руса’х бил споходен от видение по време на своя подтизмен сън.

— Ние не се бунтуваме срещу Илдирийската империя — само срещу мага-император, чието водачество е дълбоко погрешно.

— Твоят баща.

— Знаеш, че той е слаб. Руса’х ще е по-добър владетел.