Кевин Андерсън - Разпръснати слънца

Адам Чо, управлявал двайсет и една години, най-дълго служилият председател на Ханзата преди Базил. Рейгън Чалмърс пък изкарал само една, и то раздирана от скандали година. Заради търканията между Бъртрам Гозуел и клановете на скитниците Ханзата бе получила насмешливото прозвище Голямата гъска. Сандра Ейбъл-Уекслър, потомка на разселнически кораб със същото име, се бе върнала на Земята, след като отказала да живее в новата колония, изградена за хората от илдирийците.

Толкова много история, толкова много грешки…

Базил спря пред собствения си портрет и се зачуди какво ли си е мислил художникът, докато е нанасял внимателно всеки щрих. След това погледна към пустата стена нататък. Дали след години там щеше да виси портретът на Елдред Каин? Бледият заместник трябваше да продължи неговото дело, но двамата бяха толкова различни. Подходящ ли бе Каин за наследник на поста? Вярно, беше хладнокръвен и умееше да се владее, но не бе достатъчно безскрупулен.

Гласът на Ланиан се усили.

— Слушате ли ме въобще, господин председателю?

Базил дори не се обърна.

— Винаги ви слушам, генерале. Не подценявайте способността ми да се съсредоточавам върху повече от един проблем едновременно. Напълно разбирам колко важни са нещата, които ми казвате:

Командващият Земните въоръжени сили се подпря на лакираната маса.

— Ние сме във война, сър. Тези пилоти изпълняват своя дълг. — Лицето му бе станало мораво. — Заложен е животът на милиони, по дяволите! И непрестанно даваме жертви.

Близо до края на редицата от портрети Базил спря да погледне Морийн Фицпатрик. Мадам Брадвата. Изумителна жена за своето време, умело използвала красотата и способностите си, за да направи блестяща кариера и да стигне до най-висшия пост. Повечето от мъжете, които бе използвала, за да се изкатери до него, така и не бяха успели да оценят напълно вродените й таланти. Базил бе отдавнашен неин почитател. Тя бе по-стара от него с две десетилетия, но той предполагаше, че при други обстоятелства двамата можеха да са страхотна двойка. Старицата бе още жива, но казваха, че се интересувала единствено от крехкото си здраве.

А междувременно той имаше проблеми, с които трябваше да се справя. Струваше му се, че всички тези дезертьори и предатели просто забиват нови пирони в ковчега на цялото човечество.

И щом си помисли за това, се върна на темата за дезертиралите пилоти.

— Може би това е симптом за слабостта на нашата раса. — Говореше с нисък и заплашителен глас. — Същото виждам навсякъде, накъдето се обърна. Моя ли грижа трябва да е, че пилотите са твърде „изнервени“, за да си изпълняват задълженията? Или че зелените жреци вече не се „интересуват“ от службата на корабите? Че нашият крал има навика да подлага на съмнение решенията ми? Егоистични и късогледи човечета — всички до един! Щом не може да се разчита на тях да поемат отговорностите си, как ще преодолее човечеството тази криза?

Генералът въздъхна дълбоко и разочаровано, с което искаше да покаже, че е напълно солидарен с Базил.

— За съжаление, господин председател, такава е човешката природа. Хората упорстват сами да вземат решения, дори когато са погрешни. И всеки път, когато се изправят срещу проблеми, засягащи всички нас, демонстрират необузданата си егоцентричност.

Базил се мръщеше, недоволен, че е позволил да покаже чувствата си.

— Стигам до заключението, че достижения като свобода и независимост са валидни само в мирни времена на просперитет. От няколко години сме изправени срещу заплаха, която поставя под въпрос самото ни съществуване, а се занимаваме с интригантство и политиканстване. Време е да се стегнем. Трябва да действаме като един ум, като един силен юмрук. Всякакви съмнения само ще отслабят опитите, които предприемаме. Трябва ли да позволяваме подобно нещо?

— Разбира се, че не, господин председателю. Това е повече от ясно. Те са предатели. Не сме ги молили за услуга. Дезертиралите пилоти са на служба в Земните въоръжени сили и следователно трябва да се подчиняват на законите и устава. Не могат просто така да се отказват само защото им е скучно или са се изплашили.

— В наши дни става все по-трудно да намериш компетентни кадри — рече насмешливо Базил. — Но струва ми се, че подобни думи са произнасяли управниците от всички времена. Разчиташ на хората заради способностите им и те от време на време те мамят.

— Само че, господин председателю, точно сега не бива да си го позволяваме. — Ланиан сви юмрук и тупна по масата. — Трябва да спрем този процес, докато още е възможно. Не бива да допускаме повече пилоти да дезертират.