Кевин Андерсън - Разпръснати слънца

Ако питаха Рлинда, тя сигурно щеше да отвърне, че ще е най-добре губернаторката да си намери някоя малка миризлива дупка, в която да си натика нетърпението. Натъпчеше ли отново оцелелите колонисти от Крена на борда на „Ненаситно любопитство“, те скоро щяха да се почувстват ужасно нещастни, още повече че този път не бяха преследвани от почти неизбежна гибел.

След кратка и не особено сърдечна церемония губернаторката най-сетне изпрати „Любопитство“. Макар да бе ядосана от липсата на човешка топлота и съчувствие на Релекер, Рлинда не беше злопаметна (въпреки твърденията на бившия й съпруг). Не хранеше никакви чувства към обитателите на тази колония, просто не искаше да ги вижда повече. Така че веднага щом излетя в космоса, я завладя усещането за свобода и тя промърмори:

— Уф, отървахме се.

Без съмнение губернаторката тъкмо казваше същото.

Рлинда изведе претъпкания кораб на орбита отвъд първата луна на Релекер. Докато набираха скорост, сканира пространството и подготви маршрута за Земята. Преди да посегне към ръчката на звездния двигател, включи уредбата и каза:

— Готови, всички. Ще ви откарам колкото се може по-бързо. Пиенето от мен: веднага щом стигнем на Земята. — Чу радостни възгласи откъм палубата.

Преди да включи звездния двигател, хвърли прощален поглед на Релекер и видя, че сензорите засичат движещи се обекти, приближаващи се с огромна скорост. От близката Крена?

„Любопитство“ се разтресе — Рлинда изключи двигателите с ясното съзнание, че създава доста голямо неудобство на пътниците си. Но ней беше до това. Тя посегна към таблото и увеличи максимално изображението. И изпъшка. Тази картина вече я беше виждала. Подобно на сияещ сребрист поток, в системата навлизаха диамантените корпуси на бойните кълба.

— Господи!

Когато напускаше мъртвата система Крена, корабът й бе пресрещнат от победоносните хидрогски бойни кълба. Създанията от дълбините на звездите току-що бяха нанесли съкрушителен удар на своите врагове фероуите и диамантените им кораби наобиколиха „Любопитство“. Рлинда все още не знаеше как се бе измъкнала тогава, но ней се щеше отново да подлага късмета си на изпитание.

Бойните кълбета бързо се приближаха към планетата. Рлинда преброи четиринайсет — огромна военна сила. Сърцето й се сви. Ако и тук направеха същото както на Крена, системата щеше да се превърне в безжизнено мъртвило.

Изведнъж се сети за губернаторката. Ето че сега и тя щеше да се изправи пред подобно положение. Какво можеше да направи, след като нямаше кой дай се притече на помощ?

Според сензорите на „Любопитство“ бойните кълба се спускаха право към главното човешко селище. Съществата от звездите знаеха съвсем точно какво искат да направят.

След минута гласът на губернатор Пекар отекна от уредбата:

— Атакуват ни бойни кълба! Откриха огън. — Думите й бяха прекъснати от писъци, чуха се и експлозии. — Помощ! Помощ! Нуждаем се от незабавна евакуация!

Рлинда включи двигателите на кораба, обърна го и потегли назад към Релекер. Не знаеше какво може да направи. Беше претоварена и не можеше да качи повече хора. Палубите и коридорите й се пръскаха по шевовете, нито един човек повече не би могъл да се намести на „Любопитство“. Да кацне и да излети отново означаваше да изложи всичките тези хора на ненужен риск. Без зелен жрец пък нямаше никакъв начин да повика помощ навреме.

Бойните кълба профучаха над главната колония и откриха огън, после стовариха ледени вълни, които поразяваха всичко живо.

Кметът на Крена, който бе наблюдавал атаката на мониторите, дотича задъхан на мостика.

— Какво става там? — попита задъхано. — Няма ли да им помогнем?

— Кажете ми как и ще го направя. — Разговорът им беше прекъснат от ужасени писъци. Диамантените кълба продължаваха да стоварват цялата мощ на оръжията си върху сградите на колонията и техните обитатели. — Всъщност… — Рлинда промени курса и се насочи встрани от района, от който бяха дошли кълбата. — Не ми се ще хидрогите да ни забележат, когато им омръзне да атакуват колонията.

— Но тези хора от Релекер… ни помогнаха. Трябва на всяка цена…

Тя го изгледа с големите си кафяви очи.

— Няма да рискувам, кмете. И то не за да си спася кожата. Знаете, че се изложих на огромна опасност, когато дойдох при вас. Въпросът е, че просто няма с какво да им помогна.

За щастие, дори на максимално увеличение, скенерите не показваха с подробности онова, което ставаше долу. Хидрогите продължаваха да стрелят. Разрушаването на Буунов брод, Корвус и дори Крена не бе директна атака срещу хората. Сега обаче бойните кълба бомбардираха целенасочено селищата и сградите, фокусираха атаките си само върху колонията. Хората не бяха косвени жертви, а преки цели на зловещите чуждоземци.