Кевин Андерсън - Разпръснати слънца

Разбира се, Питър искаше да държи кралицата колкото се може по-далече от този човек. Но ако упорстваха в прикриването си, със сигурност щяха да събудят подозренията му. По един или друг начин председателят бе научил Питър на много способи за манипулиране.

В първия миг си помисли, че отново е пробудил омразата на председателя, после се сети, че Венцеслас не губеше време и енергия за подобни чувства. Като председател на Ханзата, той очакваше от краля да изпълнява точно ролята и задълженията си. Нищо повече. Ядосваше се само когато младият крал излизаше от очертаната граница или отправяше предизвикателство към властта му. През останалото време вероятно изобщо не се сещаше за него. Председателят нямаше време за приятели и врагове. Смисълът на неговия живот бе властта, вземането на решения и управляването на човешката цивилизация.

През време на краткото им посещение в Призматичния палат Питър бе останал изненадан от искрения интерес на мага-император към Естара и Терок. Джора’х очевидно бе привлечен от кралицата и се интересуваше повече от разговорите за брат й Рейналд и зелените жреци, които бяха идвали при него на Миджистра, отколкото от дипломатически въпроси.

Сякаш прочела мислите му, Естара вдигна глава и го погледна.

— Ще ми се Рейналд да беше с нас сега.

Питър приседна до нея на леглото и я притегли към себе си. С потайната помощ на учителското компи ОХ двамата бяха създали свой таен език: ключови жестове с ръце, знаци и кодирани думи — надяваха се, че никой не може да ги разгадае. Сега той я успокояваше и й казваше колко много я обича.

— Магът-император не ти ли се стори угрижен? — попита тя. — Изглеждаше обезпокоен, сякаш е претрупан с проблеми.

Той погледна към тавана, където предполагаше, че е монтирана скритата камера.

— Помисли си колко неща се случват зад декорите на Ханзата — тайни сделки и решения, силови действия. Илдирийците не са човеци, но предполагам, че подобни неща са бреме и за мага-император.

— Надявам се да успее да ги реши — рече кралицата.

— Както и ние — нашите.

Когато се върнаха на земна орбита, председателят им каза, че ще се измъкне скришом със совалката, преди да зазвучат фанфарите, за да се срещне с другите чиновници от правителството и да обсъди с тях преговорите с мага-император. Думите му бяха по-скоро хладно съобщение, отколкото любезно извинение. Совалката му се отдели от дипломатическия кораб и се понесе надолу към Дворцовия квартал.

А Питър и Естара трябваше да издържат официалното посрещане. Преди да тръгне, Базил даде на Питър готовата вече реч и му нареди да я запише. Отдавна бе забранил на краля да прави каквито и да било изявления на живо. Речта беше съвсем повърхностна, нищо, което Питър не би могъл да понесе, както се бе случвало някой път.

Кралят и кралицата покорно заеха местата си в записващото студио на кораба, заобиколени от изкуствен фон, който изобразяваше района, над който се носеха.

— Съюзът между илдирийците и Ханзата остава силен — поде Питър, стараеше се гласът му да звучи твърдо и уверено. — С кралицата посетихме мага-император, който, също като баща си, е твърдо решен да се бори срещу хидрогите. Заедно с илдирийския Слънчев флот Земните въоръжени сили ще са сигурна защита срещу вражеските чуждоземци, които ни причиниха толкова много нещастия.

Включи се и Естара:

— Хидрогите почти разрушиха моята планета. Убиха и двамата ми братя.

Питър продължи:

— Трябва да се бием с тях, но не е необходимо да го правим сами. Илдирийците изпитват същите чувства към тях. С кралицата се връщаме на Земята, след като укрепихме нашето приятелство и договора за взаимопомощ.

Като следваше стриктните инструкции на председателя Венцеслас, протоколният министър ги накара да запишат речта три пъти и монтира окончателния вариант от най-добрите части.

Над града дипломатическият кораб бе посрещнат от огромен покрит с орнаменти дирижабъл. Питър и Естара се прехвърлиха на него с помощта на свързващия ръкав и корабът се отдалечи. Огромният дирижабъл беше бавен и тромав, идеален, за да може колкото се може повече хора да наблюдават краля и кралицата.

Кралският дирижабъл се придружаваше от бързо летящи ескортни кораби, които щъкаха наоколо като пчели над поле с цъфнали цветя. Докато дирижабълът се спусне над Дворцовия квартал, записът на речта вече беше готов за излъчване. Гладката тъкан на исполинския дирижабъл сияеше, върху страничните стени се проектираше видеоизображението с лицата на краля и кралицата в едър план.