Кевин Андерсън - Разпръснати слънца

— Ще се постарая да бъдете настанени заедно с другите скитници. Ще бъдете в безопасност, докато тази бъркотия не се разреши. Надявам се да приключи скоро.

— Няма да приключи скоро — възрази Марла. — Не и след като зевесетата ни стъпкаха по този начин. Рандеву и Ураганово депо бяха разрушени, клановете се пръснаха из Спиралния ръкав. Никой дори не знае къде е говорителката.

Тасия не знаеше какво да отговори. Накрая се обърна към компито си.

— ЕА, погрижи се тези хора да бъдат настанени в казармите или в лагера, което предпочитат.

— Да, господарке Тасия. Ще ги отведа и ще изслушам желанията им.

Първата група местни затворници вече идваше да посрещне новопристигналите. Добре, че слънцето грееше право в очите на Тасия и тя не можеше да види презрителните погледи, които й хвърляха.

Самодоволният Тор’х дойде на флагмана на манипулата, за да свали все още нежелаещия да сътрудничи Зан’нх на Хирилка. Водеше цял куп телохранители. Това беше добре — значи още се страхуваха от него.

Докато вървяха през хангара, по чийто под все още имаше засъхнала кръв, Тор’х погледна брат си и каза:

— Макар че даде дума, зная, че нямаш никакво намерение да се предаваш. Не ми приличаш на победен.

— Не съм победен. Запазих честта си.

Тор’х се изсмя.

— Пери’х също запази честта си — и умря. А междувременно аз продължавам да съм престолонаследник. — Тънките му устни се разтеглиха във вълча усмивка.

— Магът-император ти отне тази титла.

Пазачите изгледаха Зан’нх, сякаш се чудеха дали да не го пребият. Но Тор’х изглеждаше по-скоро натъжен, отколкото обиден.

— А ние на свой ред го лишихме от титлата маг-император. Това е много по-важно. Сега съм престолонаследник на истинския император.

— Истината не може да бъде променяна — възрази Зан’нх.

— Реалността не се влияе от мнението на група бунтовници.

Совалката се спусна към Хирилка. Въпреки привидното си спокойствие адарът беше объркан. Мислите му се гонеха хаотично. Докато хората му се отделяха от него, откъснати от тизма, той ставаше все по-самотен, по-изолиран, по-… непълноценен.

Въпреки че все така бе заобиколен от стотици и хиляди илдирийци, не можеше да ги почувства така, както обикновено усещаше близостта им. Илдирийците не можеха да съществуват сами и се нуждаеха от критична маса сродни души, за да оцеляват. Но ето че сега адарът на илдирийския Слънчев флот имаше усещането, че ослепява и оглушава, че са го лишили от здравите основи, на които винаги бе стоял.

Докато седеше в совалката, потънал в мрачно и гневно мълчание, Зан’нх си припомни как с адар Кори’нх бяха посетили една призрачна изоставена небесна мина, която се носеше сред кошмарните облаци на Дайм. Двамата не бяха достатъчно, за да успеят да съхранят силата и душевното си равновесие, въпреки че над тях се носеше лайнер с многоброен екипаж. Наложи се бързо да напуснат мината.

Отрязан от тизма, той усещаше, че връзката му с мага-император изтънява и става несигурна. Все още знаеше, че баща му се намира в Призматичния палат, и беше сигурен, че Джора’х е разбрал, че флотът е бил сполетян от голяма беда… но не долавяше никакво ясно послание. Никакви подробности, само смътно усещане за безпокойство. Магът-император бе известен за загубата на войниците, след като те бяха напуснали тизма. Но дали щеше да се досети, че тези илдирийски войници са мъртви? Щеше ли да знае, че неговият адар е в безпомощно състояние?

Зан’нх можеше само да се надява.

Докато се спускаха към космодрума, надникна уж нехайно през илюминатора на совалката, с цел да събере повече информация. Житните растения в полята бяха изкоренени и заменени с ниалия, за да се увеличи добивът на шайинг. Разрушените от хидрогската атака преди години постройки бяха възстановени. Новите сгради бяха прости и функционални, без разноцветната фриволност, по която така си падаше преди време губернаторът на Хирилка. Откакто се бе възстановил от мозъчната травма, Руса’х бе станал съвсем различен. Умът му несъмнено бе повреден и лекарите не бяха успели да го излекуват изцяло. Руса’х със сигурност бе умопобъркан.

С Тор’х обаче случаят бе различен. Престолонаследникът явно имаше съвсем други причини да се присъедини към каузата на бунтовниците.

— Тор’х, защо ти е да се забъркваш в това глупаво начинание? Добре знаеш, че губернаторът на Хирилка не може да се мери с целия Слънчев флот.

— Не знам такова нещо. В своето свето проникновение чичо ни е прозрял истината. Как да се съмнявам в подобно нещо?