Кевин Андерсън - Разпръснати слънца

Той погледна Естара в очите.

— Не ни остава друго, освен да надживяваме трагедиите, но да сме готови за нови тежки загуби.

Служителите се втурнаха напред, наредиха ниски маси и сложиха върху тях вази с цветя, други носеха музикални инструменти и разноцветни знаменца. От страничния вход влязоха артисти. Джора’х ги погледна с надеждата поне за малко да се разсее от неприятностите.

Добре поне, че кралят и кралицата възнамеряваха да отпътуват вдругиден, призовани на Земята от неотложни дела.

Тогава отново щеше да се съсредоточи върху спасяването на империята.

Системата Дурис се състоеше от три от седемте най-ярки слънца в илдирийското небе. Осира’х много хареса тройната звезда, която не се виждаше от родната й планета Добро.

Но докато корабът се приближаваше към центъра на империята, момичето не можеше да се отърве от мисълта, че тези слънца са обречени.

Дурис бе съставена от бяла и жълта звезда и червено джудже, кръжащо около тях. Тази нестабилна небесна конфигурация отдавна бе прогонила всички по-големи планети от системата и бе оставила само мъглявина от дребни камъни. Малцина илдирийци имаха причина да летят към Дурис, освен на път за някое друго място.

Сега пространството около жълтата звезда гъмжеше от хидрогски кълба и огнени топки на фероуите. Ако се съдеше по протуберансите и тъмните петна на слънчевата повърхност, титаничната битка вече бе нанесла смъртоносни поражения на звездата. Едно от седемте слънца на Илдира бе обречено да умре!

— Тревога! — извика Удру’х на пилота. — Пратете съобщение на мага-император за това, което става тук.

Наближиха Дурис-Б и Осира’х застана до чичо си при наблюдателния прозорец. Не знаеше какво би могъл да направи магът-император срещу бедствие с подобни размери.

Гледаше с блеснали очи рояците извънземни кораби, впримчени в исполинска и неразбираема битка, в която бойно поле бе самата материя на вселената. Пламъци пронизваха кипящата фотосфера, следвани от ослепителната армада елипсоидни кораби на фероуите, които се блъскаха право в хилядите диамантени кълба.

Осира’х стисна юмручета. Каквито и лъжи дай бе казал чичо й, картината беше смайваща и незабравима. Как би могла дори цялата Илдирийска империя да се справи с нещо подобно?

— Какво може да ги спре да се разпрострат към останалите илдирийски звезди? — попита тя изплашено.

— Само ти — отвърна чичо й лаконично.

Задачата на Осира’х бе да отиде при хидрогите и да използва специалните си телепатични умения, за да общува с тези неразбираеми същества и да ги убеди да преговарят с мага-император. С изключение на предателските кликиски роботи никой друг досега не бе успял да общува със съществата от дълбините на звездите.

Усетил колебанието й, Удру’х я погледна.

— В теб е кулминацията на стотици поколения. Безброй наши сънародници са се жертвали, за да бъде създадена личност с твоя потенциал. Не бива да ги разочароваш… нито пък мен.

Стисна я за рамото и я дари с бащинска усмивка, убеден, че тя ще направи всичко за него. Винаги се бе отнасял с нея добре. „Но не и с онези нещастни човешки пленници…“

Тя му обърна гръб, завладяна от противоречиви чувства за действителните му мотиви. Преди майка й дай разкрие истината, Осира’х винаги се бе старала да накара този човек да се гордее с нея. Преди…

Погледна умиращата звезда, битката на гигантски чуждоземни кораби, изблиците на оръжията, наподобяващи слънчеви протуберанси, и невероятните взривове от ледени вълни. Отговорът й беше спокоен, независимо от чувствата й:

— Няма да ви разочаровам.

Земното правителство възнамеряваше да превърне Ларо — този пресъхнал свят, някога център на кликиската цивилизация — в нещо повече от обикновен военнопленнически лагер.

Трите транспортни кораба, натоварени с пленени скитници, кацнаха до кликиските руини и Тасия огледа потъмнелите камъни и фантастичните порутени останки от нещо, преди безчет години било кипяща от живот столица.

— Не е точно галактическата райска градина, ЕА, но поне не е и пъкълът. Скитниците са се оправяли и на доста по-неприятни места.

— Да, господарке Тасия Тамблин — отвърна ЕА. — Вече ми разказахте историята на първите преселения на клановете.

— По-скоро общоизвестни факти, отколкото мои спомени.

— За мен няма значение.

Тасия вече бе разгледала не особено подробната карта на селището на Ларо. Още докато се спускаха, забеляза нови постройки и изкопи: беше разчистена просторна площадка, за да могат да кацат корабите на Земните въоръжени сили, вътресистемните совалки и редовните снабдителни съдове. Близо до космодрума се издигаше новата база на зевесетата, чиято цел очевидно бе да охранява военнопленниците от Ураганово депо и Рандеву. Както и следваше да се предполага, базата напомняше кубчета от детска игра — готови модули, докарани и сглобени на място.