Кевин Андерсън - Разпръснати слънца

Поведе кралицата по коридора. Не беше необходимо да съобщават на никого къде отиват.

— Базил знае къде да ни открие, ако му дотрябваме.

— Както винаги — каза кралицата и отново се усмихна.

В последно време председателят ставаше все по-непредсказуем и все по-често даваше израз на настроенията си. Беше си спечелил врагове сред новите колонии, като ги бе изоставил или дори подложил на преследване и бе подхванал безсмислена война със скитниците. Действията му нямаха нищо общо с някогашния хладнокръвен и пресметлив председател. Приличаха по-скоро на действия на удавник, който се хваща за сламка.

За човек, облечен с толкова много власт, Базил започваше да става опасен. След като видя упоения принц Даниъл и чу как нарежда на Естара да прекъсне бременността си, какъв избор имаше Питър, освен да търси начини да се защити? Може би затова председателят не бе реагирал на слуховете за бременността на кралицата?

Наближиха басейна, където живееха делфините. Стените му бяха изработени от корали, покрити с папрат и свежи растения. Имаше няколко водоема, свързани с широки канали.

Щом влязоха, ги посрещна отвратителна смрад. Естара запищя.

Миришеше на кръв и смърт. Питър изцъкли очи, краката му сякаш се бяха сраснали със земята. Помръдна беззвучно устни, неспособен да промълви нито думичка. Естара се притисна към него и захлипа.

В топлите спокойни води плуваха труповете на изкормените делфини. Подутите им тела се носеха из кафеникавата вода като гнило месо.

Колената на Питър омекнаха и той се вкопчи в Естара. Тя трепереше. Дали председателят бе научил за тайния му разговор със заместника Каин, или това просто бе реакция срещу бременността и разпространените слухове.

Той притисна Естара към себе си. Душата му кипна от гняв. Тяхната тайна, невидима война с председателя бе преминала отвъд всякакви разумни граници. Двамата вече не бяха в безопасност в близост до него.

А после Питър изведнъж си даде сметка, че има много повече възможности, отколкото бе предполагал. Този път обаче смяташе да се спре на най-драстичната. Дори ако това означаваше да убие Базил Венцеслас.

Освободените бойни лайнери останаха на Хирилка, за да се справят с последиците от бунта, а адар Зан’нх поведе кохортата към Дзелурия, Алтурас и Шонор, за да разруши последните крепости на губернатора.

След изчезването на Руса’х последователите му се почувстваха изоставени и бързо се върнаха в тизма на императора. Магът-император не смяташе да ги наказва, тъй като нямаха никаква вина. Подмамените щяха да помнят какво са направили и споменът само щеше да подсилва чувството им за вина.

Джора’х не можеше да остане в Хоризонтния куп. Беше се справил с една ужасна криза, но имаше и други нерешени проблеми. Върна се незабавно в Призматичния палат — надяваше се всеки момент да получи информация за мисията на Осира’х при хидрогите.

Но когато стигна Миджистра, научи, че сондата на момичето е потънала в облаците и оттогава от дъщеря му няма никаква вест. Язра’х била принудена да изтегли корабите си, за да избегне конфронтацията с група кораби на Земните въоръжени сили, и Осира’х бе останала без обещаната поддръжка. Минаваха дни, а от нея нямаше никакви сведения.

Джора’х се опитваше да не дава воля на мрачните си мисли. По някакъв начин усещаше, че Осира’х е още жива… или поне можеше да се надява на това. Присъствието й в тизма бе някак странно и необичайно и това го правеше неуверен.

Получи и някои добри новини: човешките небесни миньори на Кронха 3 бяха рискували живота си, за да спасят илдирийските работници, и оцелелите бяха докарани на Илдира.

Най-сетне нещо радостно след тъжната вест за изгубения екип на Марата Прайм. От седмици Джора’х долавяше, че там се случват печални събития, но групата бе прекалено малобройна и тизм-връзката с брат му Ави’х — твърде слаба, за да получи по-ясна картина. Само човешкият историк и паметителят Вао’сх бяха оцелели, но прочутият илдирийски разказвач бе в дълбока кома. След като изслуша историята от Антон Коликос, магът-император нямаше друг избор, освен да прати добре въоръжена бойна група на Марата, за да прочисти гнездото на заразата…

Прекара първия ден след завръщането си в какавидения трон, тъй като това успокояваше поданиците му и му помагаше да възстанови енергията си след огромните усилия, положени на Хирилка. После се прибра в покоите си и се загледа през прозорците към притъмнялото небе.