Кевин Андерсън - Разпръснати слънца

— Видях на мантата голяма група роднини на войниците. Искаш ли да излезеш и да им съобщиш, че си играеш игрички с живота на синовете и дъщерите им? Че предпочиташ да изоставиш питомното под носа си и да гониш дивото между пръстените? — Той се наведе напред. — Виж, мога да говоря с Дел Келъм и да уредя доставянето на пленниците на безопасно място, където ще ги приберем. Но скитниците трябва да бъдат оставени на мира. Да си съберат багажа и да изчезнат — сигурно никога вече няма да ги видим.

— Това е проблемът, Патрик — възрази тя. — Не си във връзка с текущите събития. Председателят на Ханзата обяви всички скитници за престъпници. Войни групи на Земните въоръжени сили нападнаха и превзеха техните бази, включително столицата им.

— И защо го правят? — попита Фицпатрик, макар вече да знаеше отговора от Зет.

— Защото скитниците нарушиха търговските спогодби с Ханзата и отказаха да доставят важни военни запаси.

— Бабо, това е тъпа пропаганда. Скитниците са търговци и бизнесмени. Попитай се защо ще прекъсват търговията с най-големите си купувачи.

— Разправят някаква измислица за земни кораби, които нападали и унищожавали техните, но…

— Това е истина — прекъсна я той. — Зная го със сигурност. — Преглътна, не искаше дай признае, нито на никого, че той самият е участвал в разрушаването на скитнически търговски кораб. — Бабо, ти си била председател на Ханзата. Известно ти е как стават някои неща.

— Въпреки това не можем да отстъпим просто така. Вече нямам същия авторитет в правителството, но знам със сигурност, че председателят Венцеслас няма да се откаже от цялостната си политика заради трийсет пленници, които вече се смятат за загинали. Това не е достатъчно.

— Разбира се, че не е. — Фицпатрик най-сетне извади главния си коз. — Скитниците са открили нещо по-ценно от всички инсталации и бази, които възнамеряваш да конфискуваш. Ще ти кажа как да го намериш. А когато го отнесем на Земята, гарантирам ти, че никой няма да пита защо сме освободили скитниците.

Морийн скръсти ръце на гърдите си.

— Патрик, зная, че не си падаш по преувеличенията, но твърденията ти са най-малкото екстравагантни. Надявам се, че има с какво да ги потвърдиш.

— О, не се безпокой, бабо. — В очите му можеше да прочете, че е поне толкова упорит, колкото и тя. — След битката при Оскивъл скитниците са се натъкнали на изоставен хидрогски кораб. Напълно функциониращ, при това в комплект едва хидрогски трупа. Никой досега не се е добирал до нещо подобно, така че ще имаме възможност да се запознаем както с принципите на техните двигатели, така и с оръжията им. Представи си само какво могат да направят с подобни неща специалистите ни!

Морийн направи безуспешен опит да прикрие изненадата си.

— Това не е нищо ново, Патрик. Ние вече разполагаме с няколко парчета от разрушени бойни кълба на Терок. Но няма да те лъжа — изследвахме ги и се оказаха безполезни.

— Но не и корабът, за който ти говоря, бабо. Това е Розетският камък, гъската, която снася златни яйца — която от двете метафори ти хареса повече.

— И какво ни пречи да претършуваме пръстените и да го открием сами?

— Същият проблем, както и със скитниците. Ще изгубим месеци. А за да го получим, просто трябва да пуснеш скитниците да си вървят. — Той също скръсти ръце на гърдите си. — Това е окончателното ми предложение. Приеми го и приключваме още сега.

— Защо всъщност постъпваш така? — попита тя притихнало.

Той помисли малко, преди да отговори.

— Може би защото предпочитам да съм истински герой, а не измислен.

В сърцето си знаеше, че нито зевесетата, нито скитниците ще го сметнат за герой. Беше им забил нож в гърбовете. В нарушение на стриктната заповед бе разрушил кораба на Камаров, с което бе задействал поредицата събития, довели до влошаването на отношенията между Ханзата и клановете.

Сега обаче вярваше с цялото си сърце и душа, че прави това, което трябва, че е открил най-добрата възможност и за двете страни. Само че се съмняваше, че генерал Ланиан, и още повече Зет Келъм, ще му позволят някога да забрави това, което бе направил. Прошката в случая бе изключена.

Скитниците посрещнаха предложението с подозрение, но нямаха кой знае какъв избор. Повечето от побърканите бойни компита бяха унищожени или изключени, но и повечето съоръжения в корабостроителниците бяха пострадали или разрушени. Дел Келъм заяви, че е изгубил седем души по време на суматохата, но че всички затворници са невредими, ако се изключели някои незначителни рани.