Кевин Андерсън - Разпръснати слънца

— Имаме достатъчно причини. Хората са ненужни създания.

— Да бе! — изсумтя презрително Тасия. — Не можахте ли да измислите нещо по-добро? — Обърна се към малкото компи слушател. — ЕА, разбираш ли нещо от това?

— Не, господарке Тасия Тамблин. Слушам разговора и съм изненадана. А също и разочарована. В думите им няма никаква логика.

Кликиски кораби се скачиха и с останалите пет разбивача, на които бе имало хора, и си осигуриха пълен контрол върху целия флот. Тасия не видя нито една спасителна капсула да излита в космоса.

Черният робот заговори отново:

— Всички бойни компита, използвани в Земните въоръжени сили, имат скрита кликиска програма. Те ще се вдигнат едновременно на бунт и тогава армията ви ще премине под наш контрол. Като се има предвид огромният брой бойни компита, това ще стане бързо и безболезнено.

Гърлото на Тасия беше пресъхнало. Тя изобщо не се съмняваше, че голяма част от екипажите на нормалните кораби ще се опитат да се съпротивляват на бойните компита, а това означаваше, че ще бъдат избити. Заради хроничния недостиг на квалифициран персонал бойни компита бяха поставяни на различни ключови позиции. А това означаваше, че назрява истинско клане.

Кипеше от безсилен гняв. Разбираше, че е обречена. Сега, след като бяха превзели шейсет разбивача, бойните компита нямаха никаква полза да оставят „куфарите“ им живи. А значи и тя нямаше какво да губи.

Неволно напрегна мускули. Не вярваше, че може да постигне нещо, но може би ако събореше кликиския робот и му разбиеше оптичните сензори…

Преди да скочи, ЕА я изненада, като пристъпи напред.

— Не се съпротивлявай, Тасия Тамблин. Само ще си навредиш смъртоносно. А аз не искам това да стане.

Тасия се изненада от неочакваните думи на компито.

— Защо реши, че ще се съпротивлявам, ЕА?

— Ти ми прехвърли голямо количество информация. Каза ми, че скитниците биха рискували дори в безнадеждна ситуация.

— Ситуацията наистина е безнадеждна, ЕА. Пътеводната ми звезда се е превърнала в черна дупка.

От бойните кълба заизлизаха по-малки хидрогски сфери и почнаха да се лепят по разбивачите.

Бойните компита заобиколиха Тасия и я побутнаха.

— Къде ме водите?

— Ще те предадат на хидрогите — обясни ЕА. — Трябва да тръгнеш с тях. Аз също ще дойда, ако ми позволят.

— Дрогите ли… шиз, от трън та на глог!

Следвани от ЕА, бойните компита я помъкнаха към вратата на мостика и я свалиха в един от хангарите, където я очакваше прозрачна хидрогска сфера. Какво беше това — арестантска килия? Тасия се боеше, че попадне ли вътре, ще се превърне в опитен екземпляр, затворник без никакви шансове за спасение.

Не че сега имаше някакви шансове.

— Няма особени причини да се надяваме, господарке Тасия Тамблин — рече ЕА, — но това е всичко, с което разполагаме. Повярвай ми.

ЕА влезе след нея в прозрачната сфера, аморфната врата се спусна и на стената не остана никаква следа. Задействана дистанционно, сферата се издигна над пода, вратите на хангара се разтвориха и въздухът излезе със свистене. Кликиските роботи и бойните компита стояха безгрижно във вакуума, тъй като не се нуждаеха от въздух.

Докато миниатюрната прозрачна клетка се носеше от разбивача към едно от бойните кълба, Тасия се замисли за огромната беда, в която бе изпаднал Теранският ханзейски съюз. Бойните компита щяха да нанесат едновременен страховит удар срещу корабите във всичките десет квадранта и да ги завладеят.

Хидрогската сфера се извиси над нея като гигантска планина, стена от диамант, зад която се спотайваха враговете. Тя извърна лице на другата страна, за да не гледа сферата, която всеки момент щеше да я погълне. Преди миниатюрният съд да потъне във вътрешността на хидрогското бойно кълбо, Тасия видя как едновременно се запалват двигателите на всичките шейсет разбивача.

Управлявани от кликиски роботи, специално пригодените за директен сблъсък разбивачи се отдалечаваха от Кронха 3 и скоро потънаха в необятния космос.

Товарният кораб се скачи с мантата на баба му и Патрик Фицпатрик бе посрещнат като истински герой. От месеци в Ханзата го смятаха за мъртъв, както и всички негови спътници.

Той разбута тълпата и разпери ръце.

— Трябва да се видя веднага с баба — преди нещата да са се влошили.

На мостика на мантата старият капитан и Морийн Фицпатрик спореха с изнервения Дел Келъм — лицето му заемаше целия екран.