Кевин Андерсън - Разпръснати слънца

— Благодаря, но не — рече Келъм. — Вече не ни трябва проклетата ви помощ. Всичко е разрушено! Седяхте с ръце пъхнати няма да казвам къде, докато моите хора се сражаваха с бойните компита. Успяхме да изтребим по-голямата част от тези побъркани машини, а сега идвате и искате да получите победата наготово? Шиз, не мога да повярвам на подобно нахалство.

Морийн стоеше неподвижно, лицето й бе като от камък. Фицпатрик от малък не се учудваше, че си е спечелила прякора Мадам Брадвата.

— Изглежда, силно подценявате положението си, господин Келъм. Не сме дошли тук за спасителна операция. Вие и сънародниците ви сте обявени извън закона и базата ви ще бъде конфискувана незабавно.

— По дяволите! Конфискувана?! Вие сте направо разбойници! — Той втренчи поглед от екрана, забелязал появата на Патрик на мостика. — Мътните го взели, виждам, че един от пленниците вече е при вас. Ще бъдете ли поне така добри да ни върнете кораба, който отмъкна?

Очите на Морийн засияха от радост.

— Патрик! — Младият мъж никога не бе виждал такава искрена радост на лицето на старицата. Оставаше само да се запита къде ли е била през всичките години преди пленяването му. Тя се извърна и заповяда на капитана на мантата: — Продължете преговорите с този. — След това разпери ръце и прегърна внука си. Всички близки и роднини се скупчиха около тях, жадуваха да получат информация.

— Стига глезотии, бабо! — твърдо заяви Питър. — Трябва да говоря с теб. Незабавно.

— Да, Патрик. Имаме да си кажем толкова неща. Аз…

— Веднага, казах. Насаме. — Той махна към каютата на капитана и я поведе натам. — Трябва да ти съобщя важна информация от стратегически характер, преди нещата да са излезли от контрол.

Морийн го гледаше изненадано, но като делова жена си даваше сметка, че за поведението му навярно има причина. Патрик може би знаеше нещо важно за скитническите кланове.

Влязоха в каютата и седнаха от двете страни на масата. Патрик се чувстваше малко странно в скитническите си дрехи. Сложи ръце на масата и се приготви за труден разговор с баба си.

— Първо, искам да ти е пределно ясно още отсега, че ще пуснеш всички скитници. Всички.

Тя го погледна така, сякаш си е изгубил ума.

— Не ставай смешен. Сега са ни паднали.

— Никой не ти е „паднал“, бабо. При тях има трийсет живи и здрави пленници и аз им обещах да направя всичко възможно, за да ги спася.

— Чудесно, Патрик. Вече уговорихме условията за капитулация на скитниците.

— И как смяташ да ги принудиш? Имаш ли представа колко много скитнически бази, селища и аванпостове са разхвърляни сред пръстените? Ще си доста неприятно изненадана, ако ти се наложи да се изправиш срещу всички. Те ще разделят пленниците и ще ги скрият сред пръстените. Като игли в купа сено.

— Ще ги преследваме до последния човек. Снабдени сме с всякакви сензори.

Той поклати глава.

— Те имат хиляди малки депа, складове, подземия сред всичките тези скали наоколо. Ще ти трябват години.

Морийн го гледаше с поглед, остър като бръснач.

— Какво са направили с теб, Патрик? Вероятно са те измъчвали, промили са ти мозъка. Този Келъм забъркан ли е в това?

Фицпатрик едва не се разсмя.

— О, повярвай ми, скитниците нямат никаква представа какво ти говоря сега. Просто се опитвам да намеря подходящо решение.

— Млади човече, ти отново си в редовете на Земните въоръжени сили. Имаш офицерски чин и предстои да бъдеш обявен за герой. Ако изиграем всичко както трябва, ще станеш любимец на всички. Аз пък ще използвам връзките си, за да те дръпна нагоре.

— Ах, да, милите ми Земни въоръжени сили. — Той се засмя презрително. — Не забравяй, че точно те избягаха позорно при Оскивъл. Генерал Ланиан изтегли силите си и ни заряза тук в спасителните капсули да изпращаме сигнали за помощ, на които той не обръщаше внимание. Земните въоръжени сили изоставиха собствените си хора… и сега искаш да съм им благодарен? Ако не бяха скитниците, всички щяхме да загинем — повярвай ми. А това, поне за мен, значи много.

Морийн вече не можеше да сдържа гнева си.

— Но те дойдоха тук като лешояди, боклукчии. Тършуват из труповете в нашите кораби, опитват се да припечелят нещо от загубата ни.

Той блъсна с юмрук по масата.

— Тези корабостроителници съществуват от десетки години, много преди битката за Оскивъл. Скитниците просто се скриха при появата на земните кораби. А ние бяхме прекалено заети с хидрогите, за да ги забележим.

Двамата се гледаха втренчено, с немигащи очи. Тъкмо Морийн го бе учила да преговаря и сега той доказваше, че е бил старателен ученик. Нямаше да излязат от каютата, преди да са постигнали споразумение.