Кевин Андерсън - Разпръснати слънца

На Сзеол имаше древни кликиски кули и пещерни градове, изградени от специални полимери, които издържаха хилядолетия.

Именно това място бяха избрали роботите, за да подготвят своята война за пълно изтребление. Сирикс, който, изглежда, бе разбрал погрешно безпокойството на ДД, се издигна върху телескопичните си крака и се надвеси над него.

— Расата на нашите създатели отдавна не живее тук. Те вече не съществуват благодарение на нашите упорити усилия. Няма защо да се боиш от тях.

ДД огледа черната машина.

— Не се страхувам от изчезналата кликиска раса. Боя се от това, което възнамерявате да направите с хората — и с мен.

— Що се отнася до теб, смятаме само да ти помогнем.

ДД не възнамеряваше да спори с кликиския робот, но и не му вярваше. Безгръбначни същества с мокра черна кожа пълзяха из сенките с такава бързина, че оптичните сензори на ДД не успяваха да различат подробности. По небето се носеха сенки, откъм каньона отекваха зловещи крясъци, усилвани от високите стени.

— Сега този свят принадлежи на кликиските роботи — заяви самодоволно Сирикс.

Недалеч бяха кацнали петте отвлечени манти и дреднаутът. Отвътре излизаха строени в редици бойни компита.

ДД последва Сирикс към кулите на пустата кликиска столица. В една от сградите имаше два каменни прозореца — древната раса ги бе използвала като транспортали. Трета трапецовидна врата бе монтирана на открито и бе обърната към дълбок каньон, откъдето повяваше смразяващ вятър.

Внезапно в пустото пространство на вратата се появи призрачно изображение и бързо се материализира в два кликиски робота. Те прекосиха площадката и се насочиха към града. От другите два транспортала също заизлизаха кликиски роботи — на равни интервали. По улиците запъплиха стотици черни машини; едни се занимаваха със строеж и поправка на сградите, други копаеха тунели.

ДД попита:

— Тук ли се събират всички кликиски роботи? Това ли е сборното ви място?

— Само едно от стотиците — отвърна Сирикс и се приближи до втория транспортален прозорец, от който непрестанно излизаха роботи. Спря и втренчи поглед в отвора, сякаш поздравяваше пристигащите машини… или им се радваше.

На пръв поглед кликиските роботи изглеждаха съвсем еднакви, но ДД разполагаше с достатъчно информация, за да може да различава един вид от друг. Роботът, който тъкмо се бе появил на площадката, бе един от тримата, придружавали Коликос на експедицията до Рейндик Ко. Точно тази машина бе издърпала ДД настрани от неговите господари Маргарет и Луис при опита им да се съпротивляват в кликиската пещера.

— Ти си Декик. Помня те.

Черният робот огледа ДД за миг, после реши, че не заслужава вниманието му, и се обърна към Сирикс. Говореше в бърза поредица пощраквания и бръмчене, но въпреки това ДД разбираше какво казва.

— Илдирийците са променили параметрите. Нашето споразумение беше отхвърлено.

— Какво е направил магът-император? — попита Сирикс.

— От векове те крият от нас разплодителната си програма. Илдирийците са създали телепат, който да изпълнява ролята на посланик при хидрогите — каквито някога бяхме ние. Това е едно малко момиче. Заради нея обаче съществуването ни вече няма такова значение за илдирийците.

— Отдавна престанахме да сме техни пионки — успокои го Сирикс. — Те пробудиха първите кликиски роботи още преди петстотин години, както беше споразумението ни. Никой от нас не е подозирал, че илдирийците ще ни предадат. Нямахме друг избор, освен да ги изоставим.

Декик продължи с ритмичните звуци.

— Има и още. Илдирийците на Марата стигнаха до нашите древни пещери. Малка група се е натъкнала на подземната ни база, която според древното споразумение не биваше да бъде разкривана.

— Успяха ли да разпространят информацията?

— Не. Нашите роботи би трябвало да са се погрижили за илдирийците, които са ги открили.

Сирикс потъна в продължително мълчание.

— Те трябва да бъдат избити, също както човеците — рече накрая. — Ако искаме да успеем, трябва да действаме методично.

Заради сумрачната нощ и облачния ден ДЦ все още не беше в състояние да определи точно денонощния цикъл на Сзеол. Вътрешният му хронометър подсказваше, че са изминали много часове, откакто бяха пристигнали тук. Роботите не му пречеха по никакъв начин и ДД обикаляше навсякъде. Стараеше се да събере колкото се може повече информация, макар да не беше сигурен, че някога ще се измъкне, за да я предостави на своите господари.