Кевин Андерсън - Разпръснати слънца

Защото там бяха останали само шест слънца.

След като приключи с възстановителните операции на Хирилка, губернаторът Удру’х отново се появи в двореца, с поредната тайна. Предните зали на двореца се оказаха пусти, докато ги пресичаше, забързан към личните покои на мага-император. Никой не го видя да влиза.

Губернаторът на Добро се усмихна и каза предпазливо:

— Тук съм имал много тайни срещи с баща ни. Той ме научи как да стигам до личните покои, без да ме забележат.

Джора’х се усмихна на своя както винаги хладнокръвен и тайнствен брат. Дори по време на бунта на Хирилка не бе успял да се убеди в лоялността му.

— Какъв въпрос те кара да се прокрадваш при твоя маг-император?

Губернаторът на Добро направи знак и от един таен вход се появиха двама от неговите телохранители, водеха пленник. Джора’х подскочи от изненада.

— Тор’х!

Окованият бивш престолонаследник не можеше да промълви нито дума — бяха натикали в устата му парцал. В очите му не се четеше нито страх, нито гняв — всъщност там като че ли нямаше нищо. Погледът му бе стъклен, изражението — празно.

— Удру’х, какво си направил с него?

Губернаторът се засмя.

— Дадохме му шайинг, за да го усмирим — нали му е голям любител. Упоен е и няма да ни създава проблеми.

— Все още не мога да го почувствам в тизма — рече Джора’х. — Сякаш е мъртъв. Моят най-голям син… първият престолонаследник.

— Бивш престолонаследник. Щеше да е по-добре, ако бе загинал в битката при Хирилка — отбеляза Удру’х и се приближи нехайно към какавидения трон. — Но не се самозалъгвайте, господарю. Тор’х е осъзнавал всяка своя постъпка. Налудничавото поведение на губернатора Руса’х може да бъде обяснено с травмата на главата. Тор’х ви е предал съвсем преднамерено. Той не може да изкупи вината си. Съществуването му е заплаха за вашия трон.

— Не мога да убия сина си. — Джора’х поклати глава.

Губернаторът на Добро прехапа устна, но продължи да се усмихва.

— Точно това очаквах от вас, братко мой. Винаги сте били твърде мекушав.

Джора’х се опитваше да разчете мислите му, но губернаторът умееше да пази тайните в главата си, завоалираше тизма си със сенки.

— Удру’х, двамата с теб никога няма да изложим на риск бъдещето на Илдирийската империя.

— Вероятно не, господарю, но вие сте магът-император. — Удру’х сви рамене. — Позволете ми да ви предложа друга възможност. Ще откарам Тор’х на Добро и ще го скрия. Няма да е трудно да променим малко историята за онова, което се е случило на Хирилка. Можем да го държим упоен, ако се налага. Той ще е мъртъв, доколкото това засяга останалата част от империята.

— Не. — Джора’х поклати замислено глава. — Когато действието на шайинга премине, тизмът ще продължи да ни обвързва. Други в империята също ще знаят. Тайната може да се окаже по-опасна от истината.

— Не и ако е добре пазена, господарю. Повярвайте ми, това може да се направи. И преди съм го правил и дори вие не сте се досещали.

— Криеш нещо от мен.

— Да, господарю. Така е.

Джора’х се втренчи в него. Удру’х отвърна предизвикателно на погледа му. Настъпи продължителна напрегната тишина. Накрая Удру’х отстъпи. Изглежда обаче бе останал доволен от това, което бе видял в очите на мага-император.

— Нира Кали, зелената жрица и ваша любовница, е жива. Държах я в изолация на Добро. Намира се на един усамотен остров, където се грижат за всички нейни нужди. Смея дори да кажа, че там се чувства по-добре, отколкото докато беше в разплодителния лагер.

Джора’х ахна и се наведе напред.

— Нира е жива?! — В душата му си даваха среща радостта и гневът. Не знаеше дали да прегърне Удру’х от радост, или да нареди незабавната му екзекуция. — И ти си го пазил в тайна от мен!

Губернаторът бе все така спокоен.

— Вече не виждам причини да я държа като пешка в играта. Господарю, не бях сигурен в способностите ви да управлявате империята в кризисни моменти. Но сега се убедих в това, въпреки че не разбирам привързаността ви към Нира Кали. — Той сведе глава. — Ще ви я върна.

Докато го гледаше изцъклено, магът-император си даде сметка, че радостта от новината за Нира, възможността да я види отново, да й поиска прошка за всичко, което бе преживяла не по негова вина, е много по-силна от желанието за мъст. Така че се постара да говори спокойно и отвърна:

— Дори след като ми я върнеш здрава и читава, ще има много неща, за които да отговаряш. И все пак трябва да призная, че вестта ти ми донесе голяма радост. Сякаш нова звезда засия в илдирийското небе. — Той се поколеба. — Изненадан съм обаче, че ми разкриваш всичко това, без да искаш нищо в замяна. Винаги съм те смятал за прекалено затворен и егоистичен.