Кевин Андерсън - Разпръснати слънца

— Да, Соренгаард се опита да убие и мен — обади се БиБоб.

Кейлъб отвори уста, но изглежда, нямаше какво да отвърне. Перони, който продължаваше да мърда пръсти върху таблото, неочаквано се ухили.

— Май му хванах цаката.

Рлинда изгледа двамата скитници и въздъхна:

— Господа, сега всички сме от една и съща страна. Съчувствам ви за това, което сполетя вашите кланове. Не е необходимо да ни убеждавате, че зевесетата са предатели.

— Да, защото ние го изпитахме на гърбовете си — потвърди БиБоб.

Перони вдигна глава.

— Е, значи сте попаднали на неподходящото място в неподходящото време. Съжалявам.

Кейлъб тръгна да ги извежда, за да ги откара на своя кораб, и Рлинда подвикна на Перони:

— Грижи се добре за корабчето ми, че ще ти строша главата!

— Той е истинско съкровище. Няма да му направя и драскотина. Но ще ми трябва помощта ви, за да разуча всички системи.

Рлинда неохотно последва Кейлъб на по-малкия кораб.

Може би преследващите ги ремори щяха да се появят скоро… но това не я безпокоеше особено. Още по-добре, ако генерал Ланиан ги сметнеше за мъртви, а корабът им — за разрушен. Тогава с БиБоб щяха да имат само един проблем — макар и достатъчно сериозен.

Прехвърлиха се на кораба на Кейлъб и той го насочи към ледената повърхност на луната. Ден Перони и няколко други скитници подкараха „Ненаситно любопитство“ в неизвестна посока. Рлинда проследи със скептичен поглед първите маневри на Ден и остана доволна. Справяше се добре.

Двамата с БиБоб се изненадаха, когато видяха върху вкочанената повърхност на малката планета следи от човешка дейност — имаше площадки за кацане, отвори, които се спускаха към подземния океан, и няколко големи танкера.

— Селището е под ледената кора — обясни Кейлъб. — Ще ви намерим подходяща работа във водните мини.

— И после какво? — попита Рлинда.

Той сви рамене.

— После ще живеете сред нас под планетарен арест. Някой ден може да ви разменим срещу наши военнопленници.

— Страхотно — въздъхна БиБоб. — Точно каквото ми трябваше.

Кейлъб го погледна ухилено.

— Сега сте скитници. Свиквайте.

— Ура! — провикна се подигравателно Рлинда. — Най-после мечтите ми се сбъднаха.

— Е, поне сме заедно — каза БиБоб с вечния си оптимизъм. — Предпочитам да съм с теб на тази ледена луна, отколкото да гния в килията на лунната база.

Рлинда го погледна с блеснали очи.

— Прав си, БиБоб. От бившите ми съпрузи ти си най-подходящата кандидатура за съвместно изгнаничество.

Кохортата бойни лайнери и присъединилите се към нея кораби се събраха в синьото небе над Хирилка, след което се спуснаха право към бунтовническия дворец.

При предишното си идване тук с адар Кори’нх Зан’нх бе видял тучна страна, просторен, оборудван с множество площадки космопорт и площади, пригодени за празненства, фестивали и паради на Слънчевия флот. След завръщането на ранения губернатор космопортът бе разширен. Околните постройки и скулптури бяха съборени, за да се осигури пространство за нови площадки, на които да кацат товарни кораби с шайинг.

Равнините около града бяха набраздени от нови канали, дълги кални канавки, образуващи сложна мрежа сред нивите с ниалия. Всичко това естествено бе с една-единствена цел — да се осигури възможност на новия губернатор да разпространява своята поквара.

Зан’нх тревожно оглеждаше тези промени. Хирилка, както и голяма част от Хоризонтния куп, се нуждаеха от дълги години възстановяване, за да се върнат към нормален живот. Точно под тях цитаделата бе превърната в крепост. Хиляди илдирийски войници, верни на побъркания губернатор, се бяха загнездили из хълмовете, готови да се жертват за своя император. Носеха експлозиви, установки и снаряди, с които възнамеряваха да стрелят по своите доскорошни събратя.

— Това наистина е голяма трагедия — предаде от кораба си магът-император, който непрестанно поддържаше контакт с адара. — Подгответе се за разтоварване на основните сили. Ще заловим Руса’х и ще си върнем Хирилка.

— Господарю, няма ли да е по-добре, ако просто изравним цитаделата със земята? — попита губернаторът на Добро с типичната си невъзмутимост. — Разполагаме с предостатъчно кораби, за да го направим.

— Ще намерим друг начин — отвърна Джора’х. — Тези хора са жертви на покварата на побъркания ми брат. Длъжен съм да им осигуря възможността да се върнат в моя тизм. Те са били подмамени от Руса’х.