Кевин Андерсън - Разпръснати слънца

— Четиридесет и пет бойни лайнера, адаре — съобщи операторът. — Носят се право към нас.

Зан’нх скръсти ръце на гърдите си.

— Това е брат ми. Напада ни. — Като се имаше предвид склонността на Тор’х към насилие, адарът не се съмняваше, че битката ще е жестока. Усмихна се студено. Брат му имаше да плаща за много неща.

Наземната група на Слънчевия флот обкръжи стратегическия хълм и зае позиция. Войниците носеха тежки брони и традиционните илдирийски оръжия. Гъст дим изпълваше небето.

Губернаторът Удру’х погледна с присвити очи цитаделата и каза:

— Господарю, разполагаме с предостатъчно войници и оръжие, за да превземем двореца и да заловим губернатора на Хирилка.

Заобиколен от бдителна охрана, Джора’х крачеше зад него.

— Искам да реша този проблем по начин, който да докаже, че съм единственият и пълноправен маг-император. Ако наредя да изтребите тези, които са се опълчили срещу мен, няма ли да съм като побъркания си брат?

Удру’х каза, сякаш се разбираше от само себе си:

— Вие сте по-добрият, защото вие сте магът-император.

Джора’х докосна душевните нишки на тизма в ума си и почувства тишината на празното пространство там, където обезумелият му брат бе откъснал сънародниците му от всеобщата мрежа. Джора’х не можеше да ги изостави просто така. Империята трябваше да бъде възстановена, жителите на Хирилка трябваше да се върнат при чистото сияние на Източника на светлина.

Един от септарите дотича и викна:

— Господарю, идат нови четиридесет и пет бойни лайнера! Под командването на престолонаследника Тор’х.

Джора’х отвърна с глас, изпълнен с гняв:

— Тор’х вече не е престолонаследник. Един предател на Илдирийската империя не може да наследи трона.

Офицерът го погледна смутено.

— Господарю, съотношението на силите е седем към едно в наша полза. Въпреки това те не забавят скорост. Възможно ли е да се предадат?

Джора’х срещна погледа на губернатора на Добро и двамата взеха едно и също решение.

— Не. Тор’х ще се опита да унищожи колкото се може повече кораби. И няма да са малко, той все пак разполага със значителни сили. — Не долавяше никакви душевни нишки откъм приближаващите се кораби. Празнотата в мрежата бе като зейнала паст, която се опитваше да го погълне. — Но ние сме повече от тях. Победата е на наша страна.

Джора’х знаеше, че ако бунтовническите кораби нападнат с включени на максимална мощ оръдия, няма да има достатъчно време, за да успее да си върне контрола върху екипажите им. Поквареният му син щеше да се бие, докато всичките му кораби не бъдат унищожени. Очакваше ги поредното ужасяващо клане.

Удру’х се обърна към мага-император и попита:

— Господарю, готов сте да откриете огън по своя син? Да унищожите тези кораби?

— Ще направя каквото е необходимо — но не повече. — Джора’х се обърна към септара. — Съобщете на адар Зан’нх. — Отново опита да се свърже чрез тизма с бунтовническите екипажи. Бе готов да ги върне при себе си дори ако трябваше човек по човек.

— Господарю, адарът знае. Пресреща ги.

Като обезумели животни, бойните лайнери на Тор’х се нахвърлиха срещу далеч по-многобройната кохорта, подредена в защитна линия. Корабите на Слънчевия флот бяха активирали енергощитовете си, но нападателите изстреляха ракети и лъчеви залпове с такава ярост, че три от бойните лайнери получиха пробойни и напуснаха формацията. Единият успя да кацне на площадката, но другите два изгубиха контрол и рухнаха в калните опожарени полета.

Без да се поколебаят, корабите на Тор’х навлязоха сред формацията от верни на мага-император лайнери и продължиха да ги обсипват с огън. Нападаха като побеснели хищници.

Корабите на Слънчевия флот отвърнаха със сдържащи изстрели, опитваха се да повредят, но не и да разрушат нападащите съдове. Тактиката им бе твърде колеблива, капитаните им не смееха да приложат нужната сила. Тор’х забеляза това и заповяда на корабите си да съсредоточат огъня върху един от повредените лайнери — всичките четиридесет и пет бойни лайнера откриха едновременно огън. Резултатът бе потресаващ. Огромният брониран съд експлодира.

Джора’х почувства смъртта на стотици свои поданици. Тизмът се разтърси от ужас и страдание.

Джора’х се опита да окуражи и сплоти останалите екипажи. Не получаваше никакви сигнали от изменника престолонаследник, но бе сигурен, че Тор’х се смее.

Бунтовническите кораби се насочиха към цитаделата да открият огън по обсаждащите сили, но бойните лайнери на Зан’нх им препречиха пътя.