Кевин Андерсън - Разпръснати слънца

Най-сетне Каин си пое дъх, сякаш бе взел решение.

— С други думи, вие ме питате как да се отървете от председателя Венцеслас? Това ли е тайното ви желание, Питър?

Кралят преглътна, изненадан от прямотата на събеседника си.

— Като се имат предвид последните действия на председателя, струва ми се, че това е най-доброто, което може да се направи за Ханзата.

— О, за доброто на Ханзата… — Каин се поколеба. — Знаете ли, наблюдавам ви и ви слушам от години и наистина си мисля, че го вярвате. Което доста ме притеснява, особено ако се окаже, че сте прав.

Рлинда и БиБоб седяха отчаяни в пилотската кабина. Бяха рискували всичко, за да се измъкнат от зевесетата, само за да попаднат в друга клопка. И то каква! Рлинда скърцаше със зъби, а БиБоб мърмореше. Корабът им висеше безпомощно насред космоса.

Петнадесет скитници от водните мини се бяха качили на борда — наперени, сякаш всичко тук им принадлежеше. Втренчила яден поглед в тях, Рлинда си мислеше, че вероятно би могла да се справи с трима или четирима, а БиБоб с още един-двама, но и това нямаше да е достатъчно.

Изискано облеченият мъж, който се представи като Ден Перони, се изтъпани пред тях, огледа мостика и каза самодоволно:

— Чудесно, направо прекрасно!

БиБоб седеше със затворени очи, изцяло отдаден на мрачните си настроения.

— Докъде стигнах? — мърмореше той. — Исках само да направя добро. Да ги предупредя. Не очаквах награди, нито заплащане. Спасих онзи старец и бедното момиче — какво получих в замяна? Арестуваха ме и ме изправиха пред военен трибунал! Сетне корабът ми се взриви, Дейвлин Лотце загина, а ние сме бегълци.

— Е, всеки има лоши дни — каза сгърбеният старец, който се бе представил като Кейлъб Тамблин и стоеше до Перони на мостика на „Любопитство“. Останалите скитници бяха слезли в машинното. Опитваха се да изстискат достатъчно тяга от двигателите, за да приземят кораба на една покрита с лед луна.

— Конфискувам този кораб — обяви тържествено Перони — като военна плячка и разплата за мародерството, на което бяха подложени скитниците от страна на Ханзата.

— Чудесно. Да знаеш как ме зарадва — кипна Рлинда.

— Може би не сте чули — продължи жлъчно Кейлъб, — но корабите на зевесетата унищожават нашите бази, между които и Рандеву! Материалните загуби и жертвите са астрономически. Този кораб е само малка компенсация.

— Може би пък вие не сте чули — тросна се БиБоб, — но зевесетата ни преследват. Така че сте попаднали на погрешните хора.

— В такъв случай смятайте, че сте намерили убежище. Щастливи сме, че можем да ви помогнем. — Кейлъб очевидно се нуждаеше от бръснене. — Ще ви свалим на Плумас — безопасен пристан, ако зевесетата наистина ви гонят.

Рлинда осъзнаваше, че повреденият й кораб няма да стигне доникъде.

— Корабът е ваш, стига да знаете как да се грижите за него. Но по-добре да побързате. Зевесетата ни следваха по петите, а изтребителите им имат достатъчно оръжия, за да ви издухат чак до другия край на системата.

Новината за близостта на зевесетата видимо обезпокои новоизпечените пирати и те се разбързаха.

Перони даде знак на Рлинда да освободи пилотското кресло. Тя се изправи… и се извиси с цяла глава над него.

— Много внимавайте с кораба ми. С „Любопитство“ съм ходила до пъкъла и обратно.

Перони огледа таблото, копчетата, индикаторите — беше повече от ясно, че не знае кое за какво служи.

— Що за уреди ви кара Голямата гъска да монтирате по тези кораби? А и всичко е повредено…

— Вземай каквото ти дават — озъби се Рлинда. — Не се оплаквай, а почвай ремонта.

Перони продължаваше да се блещи в таблото и накрая тя се наведе, показа му как се включва двигателят и изсумтя:

— Мислех, че скитниците са се отказали от пиратския живот. Сто пъти съм чувала да казвате, че Ранд Соренгаард е изключение и че всички се срамувате заради него.

Перони, погълнат от пулта за управление, отвърна:

— Това беше в онези времена, когато смятахме, че Ранд върши глупости. Сега обаче изглежда, че той е бил първият, който е надушил предателското отношение на Голямата гъска към нас. Ето защо решихме да се върнем към неговите методи.

Кейлъб изгледа двамата пленници и каза:

— Обвиненията срещу него бяха пресилени. Екзекутираха го по чисто политически причини.

Този път Рлинда не сдържа гнева си.

— Глупости! Не ми пука, че го смятате за герой — той унищожи цял товарен кораб. Знаете ли откъде ми е известно? Защото това бе мой кораб и аз бях там. Тогава загина един от най-добрите ми капитани — Гейбриъл Места.