Кевин Андерсън - Разпръснати слънца

От всички кораби на кохортата долетяха радостните викове на войниците.

Все още с широко отворен ум и повишена чувствителност магът-император дочу беззвучен вик — прокънтя от цитаделата на повърхността и разтърси прекъснатите нишки около него. Чрез мигновената връзка на тизма Руса’х бе изпратил спешно послание, отчаяна молба за помощ и подкрепления.

Чу я и престолонаследникът Тор’х, предвождащ армадата отвлечени бойни лайнери.

Залите на Двореца на шепота не бяха безопасни дори късно през нощта. Преоблеченият крал Питър се промъкваше безшумно по коридорите, използваше обиколни маршрути, които познаваше добре. Ръцете му лепнеха от пот, дишаше на пресекулки. Всеки, който би го спрял, за да попита какво прави тук, щеше да забележи, че е изпотен. Зачуди се дали така се е чувствал и принц Даниъл, когато бе избягал преди няколко дена.

Откри складовото помещение без особени затруднения — знаеше, че е в дъното на един от многобройните коридори. Не си спомняше някога да е минавал насам, но ОХ го бе снабдил с подробни напътствия и той ги бе запомнил, преди да ги унищожи. Не искаше да носи в себе си никакви уличаващи документи, в случай че бъде спрян от чиновници на Ханзата или нощни патрули.

Естара бе ужасно изнервена от това, което възнамеряваше да направи. И този път, докато плуваха с делфините, прибягнаха до своя таен език на знаците, после разговаряха шепнешком. Трябваше спешно да открият съюзници срещу председателя. Питър за нищо на света не би допуснал Естара и нероденото им дете да пострадат и заради това бе готов на крайни мерки.

Складът, както бяха уредили, беше отключен. Питър бавно отвори вратата, очакваше да се натъкне на клопка. В помещението, задръстено от сандъци, скулптури и инструменти, видя самотна, скрита в тъмното фигура.

— Добре дошли, крал Питър. Очаквах ви. — На бледата светлина Елдред Каин приличаше на призрак. — Да си призная, беше ми ужасно приятно да се любувам на складираните тук произведения на изкуството. Отдавна ми се ще да открия някой, който да споделя увлечението ми по тези неща.

— Заместникът огледа краля. — Питър ли да ви наричам? Или предпочитате да се обръщам към вас с „ваше величество“?

— Питър — това ми е името. Но вие го знаете много добре.

— Той затвори безшумно вратата. Предишния ден, докато Базил обявяваше намерението си да принуди Естара да направи аборт, Питър бе осъзнал, че не разполага с никакво време. Използва ОХ като посредник, за да не предизвиква подозрения, и се свърза със заместник-председателя — помоли го за кратка тайна среща. Сигурен бе, че Каин ще се досети за какво става въпрос. — С тази среща се излагам на огромен риск, заместник-председателю.

— Аз също. — Каин хвърли поглед към скулптурата на жена, държаща купа с грозде. — Нямате никакви причини да ми се доверявате. Абсолютно никакви.

— Не вярвам на никого в цялата Ханза, но същевременно се нуждая от съюзник, дори от защитник. Винаги сте ми се стрували разумен човек, уравновесен, човек, който претегля внимателно думите си, преди да ги произнесе.

— О, какви комплименти! — Очите на Каин блеснаха. — Все едно аз съм кралят.

— Или председателят — многозначително каза Питър.

Каин отмести поглед.

— Надценявате амбициите ми. — Вдигна ръце и смъкна полимерното покритие на някаква голяма картина. Отдолу се показа средновековен благородник на бял кон до жена със синя рокля и букет цветя.

— Каква безвкусица — промърмори заместникът. — Радвам се, че я свалиха от южната зала и я донесоха тук. Пък и там лъчите падаха под лош ъгъл и засилваха неприятното впечатление. Вижте, дори рамката не я бива. — Той се приближи до следващата картина, на която бе нарисувано малко момиче, заобиколено от ловджийски кучета. — Тук има повече характер. Средата на осемнайсети век, доколкото мога да преценя.

Питър се вгледа отблизо и каза:

— Името не ми говори нищо, но ако се съди по стила, е бил ученик или поне почитател на Веласкес. Виждам яркия чар, но не и мрачното отчаяние на Гоя. — И понеже Каин го погледна със смесица от изненада и любопитство, обясни: — Председателят Венцеслас настоя да отделя доста време за изучаване на политиката и историята на Ханзата. ОХ често ме е разхождал из Двореца на шепота, за да ми обърне внимание върху архитектурата, стъклописа, скулптурите и картините. Така че, господин Каин, аз също съм ценител на произведенията на изкуството.

— Чудесно, значи можем да продължим с някои по-интересни експонати.