Кевин Андерсън - Разпръснати слънца

Гласът на Зан’нх бе хладен и презрителен.

— Няма да е необходимо. Освен ако вие не ни принудите. — Корабите му продължаваха да се носят напред. Над триста бойни лайнера бяха в готовност незабавно да открият огън.

Джора’х изчакваше в командното ядро на флагмана. Вече не се съмняваше, че войниците отсреща са готови да стрелят по своите бивши другари. Те, разбира се, не можеха да бъдат винени за действията си, тъй като се намираха под зловредното влияние на Руса’х. С надеждата да избегне назряващото кръвопролитие, Джора’х се пресегна в пространството, търсеше свободни краища от мрежата на брат си. За разлика от екипажа на борда на кораба на Зан’нх, умовете на войниците тук не бяха разхлабени с помощта на шайинг и задачата изглеждаше трудна, почти неизпълнима.

Бунтовническите кораби продължаваха да се приближават с очевидното намерение да се пожертват, като същевременно причинят максимални щети. Джора’х знаеше, че са готови да стрелят, дори да се сблъскат с корабите му.

Трябваше да ги спре. Той съсредоточи цялата си душевна мощ, умът му запулсира болезнено. Да можеха само да пуснат шайинг през вентилационните системи на тези кораби, щеше с лекота да улови краищата на нишките им и да ги вплете в своята мрежа. Сега обаче трябваше да ги къса със сила от тизма на брат си и да ги връща при себе си. Надяваше се, че няма да им причини страдания и смърт.

Прокара невидими пипала из сложната мрежа от душевни връзки, която в мисления му взор изглеждаше различна от неговата — сияеща, сребриста и враждебна. Новата мрежа на Руса’х.

Джора’х вече ги виждаше, чувстваше, притискаше. Те се съпротивляваха. Тизмът бе залегнал здраво в своята нова форма, но той успя да разкъса част от краищата му. Между стиснатите му зъби едва се процеждаха отделни думи:

— Аз съм… магът-император. Не се… нуждая… от шайинг!

Това, което целеше, бе да откъсне всички членове на екипажа от покварената мрежа. Планът му обаче криеше определен риск — след като бъдеха изолирани, войниците щяха да са объркани, неспособни да се ориентират. Точно тогава трябваше да ги върне при себе си.

Задърпа освободените краища, развързваше подмамените си сънародници. Улови няколко, притегли ги в мрежата си и ги посрещна с разтворени обятия. Но имаше още много, които трябваше да бъдат освободени. Той продължи да тегли, съсредоточаваше всичките си умствени сили в борбата. Откри няколко напълно откъснати части от мрежата — там хората се мятаха в отчаяние и безсилие, изгубили връзка със сънародниците си. Прибра и тях и продължи. На борда на бунтовническите кораби някои от войниците отваряха очи и се оглеждаха замаяно, други рухваха безчувствени, дори мъртви. Всяка кончина отекваше болезнено в сърцето му.

Но той не можеше да спре. Бойните кораби продължаваха да се носят едни срещу други.

Удвои усилията си, преди да е станало прекалено късно. Въпреки това един от бунтовническите кораби успя да изстреля залп, който нанесе сериозни щети на близкия боен лайнер.

— Не — простена Джора’х. — Не отвръщайте на огъня! Тал О’нх — заповядвам ти!

— Слушам. Избегнете противниковия огън.

След още няколко мъчителни мига Джора’х усети, че цялата тукашна покварена мрежа започва да поддава. Очевидно действаше в правилна посока. Умът му обаче бе на границата на изтощението.

И тогава, изведнъж, като по командна, мислите на всички бунтовнически войници се разкриха към ума му и те преминаха на негова страна. Сякаш беше свалил превръзки от очите им. Източникът на светлина отново грееше ярко за тях. Командирите им осъзнаха какво са се готвили да направят, припомниха си престъпленията, които вече бяха извършили под въздействието на губернатора на Хирилка.

Бойните лайнери и прехващачите се разминаха и забавиха скорост. А след това доскорошните бунтовници се присъединиха към имперския флот. От комуникационните канали заваляха развълнувани въпроси и чистосърдечни признания, както и съобщения за загиналите по време на невидимата битка на мрежите. Джора’х изпитваше болка за всеки от тях.

А последната битка тепърва започваше.

Той изпрати сигнали до всички командири. Усещаше, че вече са под негово подчинение, че ги държи по-здраво от всякога.

— По заповед на вашия маг-император тези бойни лайнери преминават под командването на адар Зан’нх.

— Тези кораби са единствената защита на Хирилка — предаде Зан’нх на баща си. — Сега имаме възможността да си върнем планетата.