Кевин Андерсън - Разпръснати слънца

— Боя се, че нямаме нужното време, господин заместник-председател. Трябва да се върна в кралските покои, преди да са забелязали отсъствието ми.

— Тогава питайте, за каквото сте дошли — не че не мога да се досетя. Зная, че кралицата е бременна. Известна ми е и реакцията на председателя по този въпрос. В нея обаче липсва каквато и да била логика и разум.

— Значи сте забелязали, че напоследък той е… неуравновесен.

Каин обаче не отговори. Питър продължи:

— Това не е единичен случай. Известно ви е, че Базил има непостоянен характер. И преди е проявявал агресия, вземал е прибързани решения, понякога дори погрешни.

— Той е под голямо напрежение — произнесе неутрално Каин. — Въпреки това е сигурен, че действа в интересите на Ханзата.

— Всички вярваме, че работим за интересите на Ханзата, но това не може да е извинение за действията ни. От година на година председателят става все по-избухлив и непостоянен. Отвлече ме и изби цялото ми семейство, за да си прикрие следите. Сигурен съм, че е постъпил по същия начин със семейството на Даниъл.

Каин го гледаше мълчаливо. Питър се зачуди доколко заместник-председателят е запознат с онова, което става зад кулисите. Каин прокара ръка по една от статуите. Какво беше това — нервен тик? Може би заместникът се безпокоеше също като краля.

Питър продължи:

— Преди две години повдигнах въпроса за опасността от конструирането на нови бойни компита. Поисках да бъде проведено разследване. Вместо да ме изслуша, председателят ме изгони от срещата и игнорира заплахата.

— Не бих си и помислил, че ще го признае, защото последствията щяха да са катастрофални. Не е искал да изгуби едно потенциално оръжие във войната срещу хидрогите. Но може би сте прав, макар и да не го предполагате, ако докладът на адмирал Стромо за Корибус се окаже верен.

— Корибус? Какво се е случило?

— Все още тече разследване. Не съм изненадан обаче, че председателят Венцеслас ви е държал на тъмно. — Каин очевидно търсеше начин да смени темата. — Какво всъщност ви измъчва?

Ноздрите на Питър трепнаха ядно.

— Базил се опита да ни убие — Естара и мен. Беше поставил бомба на кралската яхта, но ОХ я обезвреди навреме. Смяташе да хвърли вината за убийството ни върху скитниците.

— Значи е планирал война с тях още преди те да ни обявят ембарго? Интересно. Когато се изправиш пред заплахата да изгубиш войната, която водиш, най-добре си създай нов враг, когото смяташ, че би могъл да победиш. Особено ако можеш да му отнемеш ресурсите. Това повдига бойния дух. Ако успееш, разбира се.

Питър бе стигнал твърде далеч, за да се отказва.

— А видяхте ли какво направи с Даниъл? Държи го упоен, вързан за леглото. А сега, без никаква основателна причина, само защото е обиден, иска да убие бебето ни с Естара. Не мога да позволя това.

— Питър, не бих желал да вземам страна в личната ви война срещу председателя.

— Това не е лична война! Става въпрос за моето дете — и за един човек, който разполага с прекалено голяма власт и заплашва да стане безконтролен. Базил е като бясно куче. Той не вижда злото, което причинява. — Питър вдигна глава. — Следващия път, когато говоря на открито, ще обявя, че кралицата ще ме дари с престолонаследник. Ще го изкрещя дори ако председателят се опита да изключи микрофона. След като хората го знаят, той няма да посмее да предприеме нищо.

Каин се приближи до следващата статуя, този път на еднорог.

— Не бих могъл да ви противореча, Питър. Председателят наистина греши в отношението си към вас. Ще е по-добре обаче, ако сведенията за деликатното положение на кралицата достигнат по неведоми пътища до медиите още сега. Слуховете, както знаете, се разпространяват бързо и хората, разбира се, са склонни да им вярват. Те искат да им вярват. А разпалите ли надеждите им, Базил няма да посмее да направи нищо. Особено ако вината за изтичането на информацията не е ваша. — Той млъкна и прехапа устна, сякаш сам не вярваше на това, което бе казал.

Питър се наведе към него.

— Можете ли да го направите? Да разпространите слуха?

— Разбира се, че бих могъл… но дали бих го направил? Вярно, убеден съм, че това е най-разумният начин на действие. — Той вдигна една порцеланова ваза. — Хм, прекалено е натруфена, но има определен чар. В нея има някаква стаена грация, уловено движение. — Преобърна вазата и отвътре изпаднаха мъртви паяци.

Стомахът на Питър се сви. Кралят мълчеше, опасяваше се, че е допуснал ужасна грешка.