Кевин Андерсън - Разпръснати слънца

— Ако се случи нещо с пленниците — предупреди заплашително Морийн Фицпатрик, — ще бъдете наказани сурово.

— В такъв случай елате да си ги приберете, госпожо. С всеки миг губим територия. Скоро няма да има кого да пленявате.

Предните няколко ремори се разпръснаха пред един управляван от компи влекач, който се носеше право към тях. Следваха го два тежко натоварени шлепа — също командвани от бойни компита.

— Май не ни лъжат — обади се Натали Бриндъл.

Уредбата изпращя и отново долетя нетърпеливият глас на Келъм:

— Тук има един човек, който иска да си поговори с вас. Можете да си бъбрите на воля, но имайте предвид, че времето ни е ограничено.

След което прозвуча нов глас:

— Госпожо председател? Аз съм Киро Ямейн, цивилен консултант на Земните въоръжени сили.

Откъм тълпата долетя радостен вик.

Ямейн продължи:

— Бях задържан тук заедно с още трийсет оцелели от битката при Оскивъл. Отнасяха се добре с нас, но в момента имаме бунт на побъркани бойни компита. Господин Келъм казва истината. Нуждаем се спешно от помощ.

Морийн кимна на капитана на мантата.

— Нашата първостепенна задача е да спасим военнопленниците. — После се обърна към екрана. — Господин Ямейн, съберете хората си. В замяна на нашата помощ очакваме безусловна капитулация. В противен случай на скитниците ще бъде отказан достъп до кораба.

Още един превърнат в гигантски склад астероид избухна и озари всичко наоколо с пламъци. Бащата на Ямейн подскачаше от радост, че синът му е жив, но другите близки не смееха да се радват. Трийсет и един оцелели бе сравнително малък процент.

Морийн се обърна към капитана.

— Не допускайте никакви прояви на съпротива! Не позволявайте каквито и да било условия. Качете скитниците на борда и ги разоръжете. Сгащили сме ги. Те нямат никакъв избор.

Един от техниците се провикна:

— Капитане, към нас се приближава нов кораб. Навлиза от външната част на системата.

— Да не е бойно кълбо? — попита някой от родителите. — Ами ако хидрогите се връщат?

Сензорите на мантата обаче показаха, че корабът е товарен, снабден с илдирийски космически двигател. Изглежда, бе проектиран за пренос на цилиндри с екти.

Прозвуча нов сигнал за повикване, после се чу глас:

— Говори командир Патрик Фицпатрик Трети от Земните въоръжени сили. Бабо, позволих си да подслушвам разговора ви и ще ви кажа, че този залък е твърде голям дори за вашата уста.

— Патрик! Ти си жив!

— Очевидно, бабо. Връщам се, за да предложа изход от тази бъркотия.

— Бъркотия? — Тя се овладя и продължи с хладен тон: — Благодаря ти, Патрик, но ние държим всичко под контрол.

— Опасявам се, че не е точно така — и ако не ме послушате, ще изгубите най-голямото преимущество, с което някога се е сдобивала Ханзата. Имам предложение, на което не можете да откажете.

Бойните лайнери на Слънчевия флот се появиха едновременно в околностите на Хирилка, сърцето на бунта. Магът-император усещаше укрепналата връзка със своя тизм — и наистина се нуждаеше от нея повече от всякога. Сега душевната мрежа бе най-силното му оръжие и защита. Или поне така трябваше да бъде.

С мисления си взор той виждаше разпънатите в пространството душевни нишки, здрави като най-устойчивите диамантени фибри. Чувстваше сънародниците си, любовта и подкрепата, която му оказваха от всички краища на Илдирийската империя.

Тук обаче покварата, разпространявана от Руса’х и Тор’х, предизвикваше у него справедлив гняв. Хирилка бе в самия център на разпространяващата се зона от пустота, черна дупка насред империята. Хоризонтният куп беше празен, като белег, който поне засега не показваше тенденция към зарастване. Но Джора’х бе твърдо решен да си възвърне изгубената територия.

Щом кохортата бойни лайнери доближи Хирилка, от повърхността на главния град се вдигнаха няколко бунтовнически кораба. Имаше лайнери, прехващачи и изтребители, заловени при пленяването на Дзелурия и Алтурас. Оръжията им бяха заредени, екипажите — готови да изпълнят самоубийствена мисия.

— Говори адар Зан’нх. Идваме в името и по волята на пълноправния маг-император.

Бунтовничиските кораби не се отклониха и на милиметър от курсовете си, носеха се безстрашно срещу армия, която имаше смазващо числено превъзходство.

— Нима смятате да откриете огън по свои сънародници? — отвърнаха от корабите. — Дръзвате да вдигнете ръка срещу императора?