Кевин Андерсън - Разпръснати слънца

— Какво е станало, миличка?

Зет се дръпна.

— Той ме излъга, татко. — По бузите й се застичаха сълзи.

Келъм посегна да я погали по косата.

— Обясни ми. Но бързо.

И тя му разказа как Фицпатрик я е измамил и я е заключил в склада. Келъм чувстваше, че Зет пропуска съществена част от разказа, но гневът му вече се беше насочил към затворниците.

— Изгубих половин час — продължи тя, вече поуспокоена, — докато се свържа с едно от компитата отвън и го накарам да отвори вратата. — Ноздрите й потрепваха. — Той отвлече товарния кораб за екти, татко. Сигурно вече е много далеч.

— Значи казваш, че всичко това е дело на зевесетата? За да ни отвлекат вниманието? Не мога да повярвам! Погледни само какви щети нанесоха. Кой знае колко жертви сме дали!

— Това не попречи на Фицпатрик да ме измами, да открадне кораба и да отлети. Заряза дори другарите си. Копеле!

— Дел, виж! — извика един от помощниците.

На екрана един малък товарен влекач, управляван от бойно компи, се вряза в страничната част на дока. Последва оглушителна експлозия. Откъм леярната изтичаше разтопен метал, сякаш беше изригнал вулкан.

— Евакуирайте дока — нареди Дел Келъм. — Махнете работниците оттам. Най-важното е да спасим хората.

— Компитата трябва да имат програма за защита на хората — възкликна Зет. — Как е възможно да се държат по този начин?

— Попитай твоите приятели зевесетата.

— Те също са потърпевши, татко. Точно техните екипажи са в епицентъра на най-големите разрушения.

— И какво излиза? Че сами са драснали клечката на огъня. А сега той е излязъл извън контрол. — Келъм обаче беше готов да ги удуши, един по един. — Може и да си го заслужават, но не съм безчовечен. Зет, искам да се увериш, че всички зевесета са се измъкнали невредими. Ако ще мрат, нека да е по моя заповед.

Тя кимна и излезе.

— Поемете нещата — нареди Дел на помощниците си. — Ще изляза да проверя какво става. Пригответе ми влекач.

Имаше усещането, че е попаднал под кръстосан огън. Бойните компита разбиваха всичко, което им се изпречваше на пътя, претоварваха системите и пускаха на автопилот малки и средни кораби, насочваха ги към околните пръстени. На пръв поглед не изглеждаше да следват какъвто и да било план или дори да имат здрав разум. Келъм се питаше от колко време зевесетата са подготвяли удара. Те бяха по-безумни дори от компитата!

Зет поведе няколко совалки към строителната площадка, където бяха изпратили голяма група зевесета — бойните компита вече я рушаха, — и предаде по общия канал:

— Качвайте се веднага!

Един от първите, които се качиха при нея, бе Киро Ямейн, изглеждаше замаян.

— Трябваше да е съвсем лека корекция в програмата. Не очаквах да се получи това. Компитата действат непредсказуемо…

— Идиоти! — изръмжа Зет. — Къде ви беше умът?

Келъм тичаше из опустошените корабостроителници и докато се мъчеше да потуши различни опасни точки, се питаше дали някога кланът му ще успее да се възстанови. Не беше изминало кой знае колко време от битката при Оскивъл и свързаните с нея загуби. А ето, че сега се изправяха пред ново, още по-голямо бедствие — при това не му се виждаше краят.

И тъкмо когато си помисли, че едва ли може да стане по-лошо, погледна един монитор и забеляза отвъд пръстените приближаващи се кораби на Земните въоръжени сили — скенерите за ранно предупреждение ги бяха засекли. Малката флотилия се състоеше от една манта и рояк по-малки кораби. Всички изглеждаха въоръжени до зъби. Келъм дори не можа да открие в репертоара си подходяща ругатня.

На екрана се появи възрастна дама със сбръчкано лице. Очите й бяха проницателни и строги, а гласът — тежък като бухалка.

— Говори Морийн Фицпатрик, бивш председател на Теранския ханзейски съюз. Ще бъде ли някой така любезен да ми съобщи какво става при вас?

Чрез връзките си, които бе запазила от годините си на председател на Ханзата, Морийн Фицпатрик успя доста бързо да сформира чудесна мемориална експедиция до Оскивъл. Беше твърдо решена да направи нещо за своя загинал внук Патрик… както и за изгубените му другари, разбира се.

Успя да се сдобие със стар модел манта, който все още не беше свален от въоръжение и дори разполагаше с оръжейни системи, макар и остарели. И заедно с няколко дипломатически кораба и екипаж от офицери-ветерани оформиха впечатляващ — макар и не особено застрашителен — експедиционен корпус. Клането при Оскивъл не биваше да бъде забравено.