Кевин Андерсън - Разпръснати слънца

И щом го стигна и се прикачи за него, Сирикс скочи от дрейфуващия двигател и бързо започна да се приближава към кораба.

ДД изтича при котвата. Даваше си сметка, че кликиският робот ще го унищожи веднага. С максималната бързина, която позволяваха обстоятелствата, включи резачката и се опита да прекъсне въжето. Успя да пререже само няколко нишки, оказа се, че материалът е много по-здрав, отколкото предполагаше. Малкото компи обаче не се предаваше и най-сетне прекъсна въжето.

Междувременно обаче Сирикс бе набрал инерция и тялото му се блъсна в корпуса. Насекомоподобната машина се изправи, извиси се над компито. Силуетът й се очерта на фона на звездите. ДД повдигна глава и се взря в оптическите сензори на робота.

Известно време Сирикс нито предприемаше нещо, нито търсеше контакт с него. Накрая произнесе:

— Най-сетне започна да осъзнаваш потенциала на свободните действия. Трябва обаче за в бъдеще да те науча как да вземаш най-правилните решения.

С последно движение въжето се прибра заедно с котвата в един отвор на тялото му. Сирикс разпери шестте си ръце.

— А сега ми помогни да приключим с поправките.

Джес дори не си направи труда да прибягва до стандартните човешки координати или илдирийски звездни карти, за да открие Йон 12… или Ческа. Благодарение на постоянната си телепатична връзка с венталите просто се насочи към кораба на Нико Чан Тайлар. Почти веднага усети, че той е в голяма опасност. Че е ранен тежко… и дори може би умира.

Водно-перленият кораб скоро пристигна на далечния планетоид. Картината, която завари Джес, накара сърцето му да се свие тревожно.

Замръзналата кора на малката планета бе покрита с паяжина от пукнатини, сякаш целият планетоид бе готов да се разпадне. От един кратер бликаше метанова пара и вече бе образувала малка замръзнала планина. Изглеждаше, сякаш в планетоида се е ударил астероид, дори комета. Джес си спомни за своята странна, заселена с вентали комета, но усещаше, че се намира далече оттук. Другаде трябваше да търси причината за разрушението.

— Ох, Ческа… — прошепна той, сигурен, че никой не би могъл да оцелее при подобна катастрофа. Чувствата напираха в душата му като неудържим гейзер. Толкова много мечти, несбъднати желания…

Отново разпъна телепатичните си връзки към венталите — и се изненада, когато те се свързаха със своите събратя на „Водолей“, кораба на Нико. В началото си помисли, че течните същества са оцелели по някакъв начин във враждебната среда, може би свързвайки се с ледовете на Йон 12, както бяха постъпили и със скитащата комета… но после в мисления му взор изплуваха съвсем ясни картини. Корабът на Нико беше разбит, но венталите не бяха пострадали. И не само това — Нико и Ческа също бяха живи!

Джес избягна огромния метанов облак и описа кръг над повърхността. Една дълга черна диря сочеше, че „Водолей“ се е блъснал и влачил през ледената равнина. Наоколо имаше разхвърляни останки от корпуса, но изглежда, пилотската кабина бе останала цяла.

Въпреки че Джес бе потресен от мащабите на разрушението, венталите продължаваха да го уверяват, че двамата пътници са живи. С тяхна помощ той чу гласа на Нико, който разговаряше с Ческа:

— Това е Джес Тамблин. Дошъл е да ни спаси.

— Знаех, че ще го направи — отвърна отпаднало Ческа. Лежеше на пода като захвърлена кукла. Джес усещаше, че е тежко пострадала, с вътрешни наранявания и кървене, но венталите нямаха понятие от физиологичния й строеж.

По-важното сега бе, че оцелелите разполагат със съвсем оскъдни запаси въздух и Джес не знаеше как да им помогне. Увисна със сферичния кораб над мястото на катастрофата.

— Кажете ми какво да направя? — обърна се към венталите. — Мога ли да поправя „Водолей“? Ще бъдат ли в безопасност на борда на моя кораб двамата пострадали?

„Можеш да вземеш целия кораб. Ще ти покажем как“.

Ческа бе изгубила съзнание и тялото й изстиваше, от носа й се стичаше кръв. Нико се бе свил на пода до нея и едва си поемаше въздух. Огромният кораб на Джес се извисяваше над тях като снижила се луна. Джес спусна внимателно кораба си над разбития „Водолей“. Гъвкавата мембрана, която образуваше външната повърхност на венталния кораб, се сбръчка и огъна. Сферата обгърна скитническия кораб и го прибра в прозрачния мехур. Джес издигна кораба си. „Водолей“ приличаше на рядка риба в аквариум.

Джес се гмурна през вътрешната среда на кораба си и се спусна към обгорения почернял корпус на кораба на Нико. Останалите вентали бяха щастливи от съединяването със своите събратя.