Кевин Андерсън - Разпръснати слънца

Джора’х кимна.

— Адар Зан’нх, оставям тази кохорта на теб. Заминаваме незабавно за Хирилка. Искам да приключим с тази история.

Повреденият черен кораб се носеше безконтролно по спирална траектория, която щеше да го изведе далече от планетоида. Експлозията на реактора бе повредила всички двигатели и навигационни системи.

ДД вече смяташе, че ще продължат да се носят по инерция до безкрайност без надежда да бъдат спасени. Но дори без Сирикс кликиските роботи щяха да продължат с осъществяването на пъкления си план. Човешката раса щеше да се изправи пред неочакван враг, който възнамеряваше да причини повече смърт и страдание, отколкото дори зловещите хидроги.

Корабът продължаваше да се върти неконтролируемо. ДД се помъчи да възстанови равновесие и да се огледа. Зашеметеният допреди миг Сирикс отново бе преминал към действие — проверяваше състоянието на различните системи. Засега обаче отказваше да комуникира с ДД.

Едва след като приключи, извърна оптическите си сензори към компито.

— ДД, искам да ме придружиш извън кораба. Двамата заедно ще извършим необходимите поправки на корпуса.

— Възможно ли е това? Разполагаме ли с резервни части?

— Ще си направим, каквото ни липсва.

ДЦ не можеше да си представи как ще се справят без наличието на необходимите инструменти и върху кораб, който се върти бясно в пространството. Но Сирикс му бе заповядал и не му оставаше друго, освен да последва черния робот към люка.

От един затворен контейнер Сирикс извади набор различни инструменти, метални парчета за затваряне на пробойни и бързосъхнещи изолиращи материали.

— Това би трябвало да е достатъчно за твоята част от работата. Програмата ти не позволява да извършваш по-сложни функции.

Сирикс грубо изтръгна люка от повредените панти и двамата излязоха в открития космос. ДД пълзеше внимателно по външната обшивка. Тялото му бе в състояние да издържа на различни крайности — от смазващо налягане в хидрогските газови планети до вкочаняващ абсолютен студ. Околната среда никога не му бе създавала проблеми.

Като се движеше внимателно върху тънките си крака, Сирикс се отдалечи по извития корпус. Нареди на ДД да се заеме с пробойните, а самият той се зае с по-сериозните повреди на двигателя.

Докато работеха, Сирикс не спираше да му предава.

— Вече сам видя разрушителните способности на хората. Те са виновни за тези повреди. Би трябвало най-сетне да разбереш защо искаме да ги унищожим. Те всички са наши врагове.

Но ДД не беше съгласен.

— От това, на което бях свидетел, тъкмо кликиските роботи унищожиха човешката база на онзи планетоид, за да се „сдобият“ с материали. Като се има предвид как постъпиха твоите събратя, може да се каже, че хората са действали при самозащита.

— Човеците въобще не е трябвало да идват на планетоида. Забъркали са се с нещо, което не е тяхна работа.

— Но откъде са можели да знаят? Не са получавали никакви предупреждения от вас.

— Спориш за несъществени неща.

Черният робот използва една от механичните си ръце, за да повдигне капака на повредения двигател, а ДД се зае със следващата пробойна. Винаги нащрек, компито забеляза, че плочата, на която бе стъпил кликиският робот, е почти откачена и че позицията му не е особено стабилна.

В главата му започна да се оформя план. Той прецени последствията, отхвърли грижата за собствената си безопасност и премина към действие.

Вече беше проверил силата и възможностите на инструмента за рязане и имаше представа колко време ще му отнеме да пререже опорите на плочата. Докато Сирикс се въртеше около двигателя, ДД разтопи и последните връзки и освободи плочата от мястото, където бе прикачена за кораба. След това се опря в корпуса и я тласна с цялата си сила, като изпрати не само нея, но и двигателя и Сирикс надалече в космоса. Съвсем скоро между тях се образува значително разстояние — и продължаваше да расте.

Кликиският робот мълчеше. Мъничкият му остров се отдалечаваше, въртеше се и се смаляваше.

ДД не знаеше какво ще прави по-нататък. Макар да се бе освободил от кликиския робот, той самият беше в беда. Предполагаше, че Сирикс ще се опита да се свърже с останалите роботи на планетоида.

Черният робот продължаваше да мълчи. Дори от това разстояние ДД виждаше светлината на червените му сензори.

Изведнъж блесна ярка светлина, отразено метално сияние. Сирикс бе изстрелял завързана с метално въже магнитна котва и тя се носеше право към кораба.