Кевин Андерсън - Разпръснати слънца

В микрокосмоса на един чужд океан, заобикалящ Джес, миниатюрни същества — от планктони до малки миди, гърчещи се червеи и насекоми от протоплазмено желе — се скупчваха, привлечени от разрушения „Водолей“, сякаш той бе някакъв нов риф, подходящ за техен дом. Но насочвани от мисълта на Джес, се захванаха за работа.

Мънички пипала се прикачиха към пробитите части на корпуса. Микроорганизмите се заеха да изсмукват от течната среда различни минерали, други разпъваха нишки и ги заплитаха като арматура, от каквато се състоеше венталният кораб. Мембрани закриваха пробойните в корпуса, разделяха кислорода от водата. Малката водна армия се бе захванала да възстановява и прекроява „Водолей“.

От каютата си вътре в кораба Нико следеше с почуда цялата тази трескава активност. И очевидно вече дишаше много по-леко. Ческа обаче не беше помръднала. Намираше се в кома.

Потопен в амниотичната вода, Джес втренчи поглед през прозрачния прозорец в Ческа. Скоро венталите щяха да му осигурят достъп до „Водолей“, но засега той продължаваше да плува от другата страна на бариерата.

Нико също го гледаше, стиснал Ческа в обятията си. Докосна челото й, опипа й пулса и викна:

— Тя умира!

Във водата отвън Джес опря длани на прозореца, съсредоточи се и прати нова команда на венталите. Бързайте! Бързайте!

С приближаването на хидрогските бойни кълба напрежението нарастваше и Тасия имаше чувството, че сърцето й ще се пръсне. Всички останали командири вече бяха издали заповедите си.

Шейсетте разбивача трябваше да атакуват със своите могъщи оръжия противника, преди да се сблъскат с него. Тасия вкопчи ръце в перилата на мостика, готова да се втурне към спасителната сонда веднага щом разбивачите литнат напред.

Но бойното компи не реагира.

— Разбивачи, пълен напред! — повтори тя след кратко колебание. — Двигатели на максимална мощност! Хайде, няма да ви е трудно да откриете целите.

Необходима й беше не повече от секунда, за да установи, че нещо не е наред. Компитата стояха неподвижно.

— Атака, по дяволите! Огън с всички оръжия и максимално ускорение! Атака срещу хидрогите! — Едва сега забеляза, че нито един от шейсетте разбивача не е поел напред.

Всички компита оставаха по местата си. Само едно от тях се обърна.

— Не.

В първия момент Тасия не можа да осъзнае какво е чула.

— Какво?

Никога досега бойно компи не я бе заговаряло по своя воля.

Постепенно и останалите компита извърнаха оптичните си сензори към нея. Изглежда, имаха свои идеи за това как трябва да се развият нещата… а това беше абсурдно. Да се повредят точно в този момент!

— Не ме ли чухте? Казах пълен напред! Таранна скорост! Давайте, давайте! Заредете оръдията…

— Ние конфискуваме тези кораби — прекъсна я най-близкото компи. — Всичките.

Тасия плъзна поглед по роботите и стомахът й се сви.

— Шиз, за какво говорите, по дяволите? Незабавно изключване! Това е заповед! Всички бойни компита да се изключат веднага!

Без да й обръщат внимание, бойните компита се раздвижиха отново, следваха неуловими команди. Чуваше ги да си разменят бръмчащи послания.

— ЕА, с кого се свързват? Какво става!

Малкото компи стоеше неподвижно, заслушано в посланията.

— Предават директно на хидрогите. Това е съвсем неочаквано.

Бойните компита да разговарят с хидрогите? Какво ставаше, за бога?

— Шегуваш ли се? Използват моите комуникационни системи? Никога не сме могли да се свързваме с дрогите.

— Боя се, че е самата истина, господарке Тасия. Ако новите файлове, които ми прехвърли, са верни, просто хидрогите досега не са ви отговаряли. Което не означава, че не могат да комуникират.

— И какво казват? — Завладя я отчаяната надежда, че бойните компита може би преговарят за прекратяване на огъня или нещо подобно. — ЕА, кажи ми, че новините са добри.

— Боя се, че не са, господарке Тасия.

Един от останалите командири — май беше Дарби Вин — се провикна от уредбата:

— Тези проклети компита се разбунтуваха! Те са… — Думите му бяха прекъснати от писък и пукот.

ЕА продължи:

— Използват езика на кликиските роботи. Съобщават, че нашите бойни компита са в процес на поемане командването на всичките шейсет кораба. — ЕА спря, заслушана в разговора. — Изглежда, двама от командирите са оказали съпротива и са били убити.

Тасия скочи от пилотското кресло. Ако бойните компита контролираха всички системи, нямаше никакъв начин да ги спрат. Проблемът щеше да се окаже много по-голям и всеобхватен дори от нейната мисия тук.