Кевин Андерсън - Разпръснати слънца

— Питам се дали Руса’х е разбрал, че вече не може да ги командва? — изсумтя Удру’х.

— Надявам се да е осъзнал нещо много по-сериозно. Като например, че бунтът е обречен на провал.

Най-сетне стигнаха на мостика.

— Нямаме много време — рече Удру’х. — Според полетното разписание скоро ще приближим Добро.

— В такъв случай да почваме работа. — Зан’нх излезе на мостика като победоносен генерал. Силният му глас стресна обърканите офицери: — Вашият адар отново поема командването! От този миг ще следвате моите заповеди.

Очите му блестяха, той ги местеше от един илдириец на друг, очакваше всички да му се подчинят. Въпреки че членовете на екипажа все още не разбираха какво става, шайингът ги правеше податливи на влияние. Пък и вече бяха откъснати от покварената тизм-мрежа на Руса’х. Някои само клатеха глави, други изглеждаха на ръба на паниката.

— Ще слушате какво ви казвам аз — продължи адар Зан’нх с глас, в който се долавяха отчетливите нотки на умелия командир.

Губернаторът Удру’х се изправи до него, за да придаде допълнителна тежест на думите му. Измина близо цяла минута и тогава един от офицерите стисна юмрук и го опря в гърдите си в знак на подчинение. Скоро и останалите последваха примера му. Капитанът на бойния лайнер разтърси глава, сякаш се пробуждаше от сън, погледна отличителните знаци на адара и като че ли го позна едва сега.

— Адаре! — И отдаде чест.

Удру’х най-сетне си позволи да се усмихне облекчено.

— Добра работа, адар Зан’нх. — И изведнъж видя, че планетата се е появила на екраните. Едва сега смъкна бариерите на ума си и потърси мрежата, обхващаща и неговата колония. — Не е зле да погледнеш към екрана. Изглежда, операторите още не са дошли на себе си.

Зан’нх нагласи сензорите за далечно наблюдение и се ококори, щом забеляза няколко проблясващи сигнала, сетне още и още. Огромен брой бързо приближаващи се кораби.

Губернаторът на Добро продължаваше да се усмихва. Така значи! Въпреки неприязънта си към Удру’х Джора’х действително бе рискувал и бе последвал плана на брат си!

— Това да не е останалата част от манипулата? Значи ли, че Тор’х… — Зан’нх изгледа обърканите лица на офицерите. — Не мисля, че все още сме готови да участваме с този лайнер в бойни действия.

— Няма да се наложи.

Съвсем скоро стана ясно, че срещу тях е изправена повече от една манипула. Огромна сила от различни по размер бойни кораби блокираше пътя на самотния лайнер. Триста четиридесет и три кораба — цяла кохорта на Слънчевия флот.

Губернаторът на Добро вече нямаше никакво желание да скрива присъствието си. Почувствал контакт, той с радост установи, че магът-император се намира съвсем близо. Стотици оръдия бяха готови да открият стрелба по тях.

Той се обърна към Зан’нх.

— След като е разбрал, че Руса’х се готви да заплаши Добро, магът-император е изпратил огромна сила, която да го причака тук. Сигурно се готвят да ни изпепелят насред космоса.

Адарът беше изненадан.

— Но ние двамата сме на борда!

На устните на губернатора затрептя лека усмивка.

— Баща ти, изглежда, най-сетне е схванал необходимостта от прилагането на крайни мерки.

Съкрушителната сила от бойни кораби на Слънчевия флот приближаваше самотния лайнер, но Джора’х не беше в състояние да почувства неговия екипаж в мрежата си. Опасяваше се от най-лошото и бе готов да прибегне до онова, което се окажеше необходимо. Независимо от цената магът-император смяташе да спре бунта тук.

Вече близо цял ден кохортата бойни лайнери дебнеше в засада близо до Добро. Според ултиматума, който бяха дали на Удру’х, бунтовниците смятаха да изпратят сили срещу колонията. Императорът бе готов да ги посрещне.

Междувременно бе наредил най-бързият куриерски кораб, с който разполагаха, да е в постоянна готовност, в случай че пристигне вест от Осира’х, че е довела хидроги на Илдира. Ако това се случеше, той щеше да полети обратно и да остави на други да командват кохортата.

Прекалено много неща се случваха едновременно.

Как щеше да отговори губернаторът на Добро на предложението на Руса’х? Джора’х съжаляваше, че няма начин да знае отговора със сигурност. Въпреки уверенията на Удру’х Джора’х не му вярваше напълно. Не беше изключено дори губернаторът на Добро да играе двойна игра, да се опитва да настрои силите една срещу друга. Кой щеше да се появи тук за завладяването на колонията? Руса’х или Тор’х?