Кевин Андерсън - Разпръснати слънца

Удру’х сви рамене.

— Те са предатели, господарю. Заслужават наказанието, което им определите. Трябва да премахнем възможно най-бързо заразата на побъркания губернатор.

— Ще помисля върху предложението ти. Но ще има твърде много невинни жертви, хора, които не заслужават да умрат. Предпочитам да опитам отново със собствени сили.

Зан’нх внимателно следеше разговора. Предложението на Удру’х, разбира се, не му се нравеше, но той много добре помнеше, че тъкмо заради собствената му мекушавост в началото се бе стигнало до много по-сериозни кръвопролития. От друга страна, самият той нямаше какво да предложи.

Губернаторът на Добро не бе склонен да отстъпи толкова лесно.

— Господарю, не можете да сте навсякъде едновременно. Нали изпратихте Осира’х да се свърже с хидрогите? Трябва да се върнете на Миджистра и да я чакате там. Нашата империя ще се изправи пред много по-сериозна криза, ако не успеем да прекратим войната с хидрогите. Времето ни е ограничено.

— Зная го добре, Удру’х — отвърна уморено Джора’х. — Наредих един от най-бързите ми кораби да е в постоянна готовност, в случай че получа вест от Осира’х. Ако тя доведе хидрогите, съм готов да замина на мига. Но няма никаква вест и се боя, че се е случило най-лошото.

— Не бива да се страхувате, господарю — рече Удру’х. — Осира’х ще се справи. Но ако се наложи да отпътувате, позволете на мен и адар Зан’нх да се справим с покварения тизм.

По заповед на мага-император корабът на Зан’нх и два други бойни лайнера се спуснаха над новия разширен космодрум. Бунтовниците на Руса’х откриха огън с всичко, с което разполагаха. Щом почувства първите взривове върху корпуса, Зан’нх затвори очи и нареди, без да се поколебае:

— Отвърнете на огъня.

— Да ги избием ли, адаре? — попита оръдейният офицер.

— Да! — Той отвори очи. — Унищожете ги, преди да са повредили корабите ни.

Един залп от всички енергийни оръжия на водещия боен лайнер бе достатъчен, за да изпепели всички бунтовници на земята. Когато атаката приключи, Зан’нх заяви твърдо:

— Приземете корабите и продължете според заповедите на мага-император.

Неговият лайнер се приземи на една от площадките до няколко шлепа, заредени с прясно дестилиран шайинг. Магът-император ги последва и кацна от другата страна.

— Удру’х, искам да ме придружиш заедно с войниците от двата кораба — предаде Джора’х. — Ще обкръжим двореца и ще си пробием път със сила.

— Господарю, тези, които се намират в непосредствена близост до Руса’х, са най-силно обвързани с неговата тизм-мрежа. Може би няма да поискат да бъдат освободени.

— В такъв случай нашите войници няма да имат друг избор, освен да ги убият. Ще спасим тези, които можем, но за Руса’х няма да има прошка. Той е един от малкото, които са осъзнавали какво вършат. Трябва да плати за престъплението си.

— Какви са моите заповеди, господарю? — попита Зан’нх.

— Ти унищожи шайинга. Всичкия.

Адар Зан’нх изпрати специална група, която да се заеме с корабите на съседните площадки. Събраха всички цистерни с шайинг в средата на полето и ги изсипаха.

— Изгорете всичко — нареди Зан’нх.

Докато войниците изпълняваха заповедта, Зан’нх се качи на кораба си и излетя при останалите лайнери.

— Изгорете всички полета с ниалия, всичко да стане на пепел. От днес на тази земя ще се отглеждат само храни.

Лайнери полетяха над полята и Зан’нх добави:

— Внимавайте никой да не пострада. Достатъчно жертви има вече. Дори прекалено много.

Корабите се понесоха над равнината, като предупреждаваха работниците долу, че ще открият стрелба.

— Енергийните оръжия на широк обхват — нареди Зан’нх. — Нищо да не остане от насажденията. Огън!

Ослепителни лъчи започнаха да изпепеляват растенията долу.

От тях се вдигнаха рояци изплашени пеперуди. Пръснаха се на всички страни, но бързо бяха пометени от горещата вълна. Скоро от полето остана само пепел.

Ала въпреки че бойните лайнери бяха над триста, им отне няколко часа, за да приключат с всички насаждения. Зан’нх не се поколеба нито за миг. Бойните кораби кръжаха неуморно и оставяха след себе си черни обгорени дири. От наскоро изкопаните канали се вдигаше пара и се смесваше с черния дим от полето. Опожарената земя изглеждаше като след ужасяваща хидрогска атака.

Но Зан’нх нямаше никакви причини да се сравнява с чуждоземците. Огледа терена долу и нареди:

— Продължавайте.

От сензорите зазвучаха предупредителни сигнали. В системата се бяха появили още илдирийски кораби.