Кевин Андерсън - Разпръснати слънца

Но венталите нямаше да му позволят да се заеме с боричканията между хората. Не беше никак лесно да ги убеди дори да дойде тук. Все пак накрая бе успял да им обясни някои неща за роднинските връзки и чувствата на хората.

Щом корабът се спусна на повърхността, Джес се опря на извитата мембрана. Непроницаемата преграда го обгърна като неясна любовница и той премина през нея и стъпи върху замръзналия лед. Носеше само плътно прилепнал костюм, ръцете и краката му бяха голи. Тялото му обаче кипеше от енергията, с която го бяха заредили венталите и която го защитаваше. Той се огледа. Беше заобиколен от смъртоносен за обикновените хора вакуум и можеше необезпокоявано да се любува на величието на космоса, както не го бе правил никой досега.

Родният дом.

Усещаше под ходилата си вибрациите от промишления добив на вода на поне километър под него. Усмихна се, спомнил си неуморните усилия, които полагаше баща му. Брам Тамблин беше строг родител, държеше на здравата работа и на абсолютното подчинение от страна на семейство и работниците. Един от любимите му изрази беше: „Истинският член на нашето семейство, истинският воден миньор, трябва да има ледена вода във вените“.

Въздухът бе изпълнен с едва забележими изпарения — въглероден двуокис и водни молекули, отделени във вакуума над дъното на кратера. Слабата гравитация на Плумас не позволяваше задържането на газове и те бързо се разсейваха в космоса.

Джес мина по един къс черен лед, разтопен и замръзнал отново, спря, затвори очи и повика венталите — вода във вода, обвързани в първична симфония. Вдигна ръце над главата си като гмурец и се потопи в леда, без да изпита никакво съпротивление. Заспуска се надолу, преодоляваше слой след слой — и накрая се появи под извития покрив на огромната кухина и се понесе надолу към древното студено море. Водата го обгърна.

Оловносивото море имаше свой живот и засега венталите се придържаха към неговото тяло. Не го напуснаха, за да се разпространят на Плумас, както бяха направили на кометата — спазваха уговорката да не остават на вече заселени светове. Биха могли, разбира се, да имат цялата тази вода, изпълваща пространството под ледената кора. Но не го направиха — оставяха я на разположение на Тамблинови.

Джес излезе на повърхността и заплува към ледения бряг, към куполовидните постройки, бараките и складовите помещения. Заплува към дома.

Обикновено тук работеха стотина скитници, повечето свързани по един или друг начин с клана Тамблин. Не бяха строго профилирани на монтьори, строители, майстори, пилоти, копачи, чистачи или готвачи — всеки знаеше по няколко занаята.

Джес се усмихна, докато излизаше на твърдия леден шелф, заобикалящ студеното подземно море. Бе израсъл тук, на този захлупен свят с покрив от изкуствена слънчева светлина. Когато на дванайсет най-сетне придружи баща си до Рандеву, остана потресен от просторите и тълпите там. Тогава за първи път срещна Ческа, съвсем за кратко — тя учеше при старата говорителка Окая.

Джес разпери ръце: наслаждаваше се на атмосферата, водата и познатите простори на Плумас. Капки от праисторическия океан се търкулнаха от него и замръзнаха на миниатюрни топченца на земята. От косата му се вдигаше пара — енергията на тялото му го изсушаваше.

Откъм бараките се приближиха трима от чичовците му — Кейлъб не беше с тях. Уин, Торин и Ендрю не можеха да повярват на очите си.

— Джес! Джес, ти ли си?

Близнаците се спогледаха. Ендрю, най-мълчаливият, въздъхна щастливо.

— Ах, момче, колко се радвам да те видя… въпреки че, както чух, вече не си съвсем човек.

Джес се усмихна, вече свикваше с подобна реакция.

— Отвътре съм си същият.

Уин се почеса по брадата.

— Шиз, Джес, пристигаш тук с някакъв странен воден мехур, а после се разхождаш на повърхността без скафандър! След това минаваш през половинкилометров слой лед и се приземяваш тук, без даже да ти настръхне кожата или да ти се разроши косата.

— Мда, не изглежда кой знае колко човешко — присъедини се брат му Торин.

— На мен също — каза Ендрю, който отговаряше за финансите и счетоводството в мините. — Следяхме те с камерите на кладенците.

— Е, може малко да съм се поизфукал — засмя се Джес. — Венталите ми позволяват да прави такива неща, въпреки че отстрани изглежда странно.

Уин и Торин се спогледаха озадачено, после седнаха право на леда. Термоизолиращите костюми им позволяваха да се чувстват удобно, въпреки че Уин по навик мърдаше пръсти, за да раздвижва кръвообращението. От къщичките наизлязоха още любопитни миньори, заинтригувани да видят единствения оцелял син на Брам Тамблин.