Кевин Андерсън - Разпръснати слънца

А тя не биваше да си позволи да забрави онова, което й се бе случило, независимо от неприязънта, с която бяха свързани повечето спомени. Трябваше да помни всичко, ако не за друго, то заради дъщеря си…

След седмица се натъкна на терен, който изглеждаше, сякаш някога е бил обработван. Откри обрасла пътека и основите на стари порутени сгради. Приличаше на изоставено призрачно градче, заобиколено от занемарени ниви.

Спря в средата на нещо, което определи като площад, и заслуша тихия шепот на вятъра и шушненето на храсталаците и тревите — сякаш й говореха призраците на онези, които някога бяха живели тук.

Провикна се, но гърлото й се бе свило и от устата й излетя дрезгав крясък. Никакъв отговор. Нито един боящ се от самотата илдириец не би останал тук.

Разрушеното селище бе мъртво от много време. Не откри нищо, което да й е от полза. Вероятно бяха изминали векове от времето, когато Добро е била процъфтяваща колония, поддържаща останалите в съседство.

Нира плъзна длан по покритата с мъх стена на една от малкото сравнително запазени постройки и за миг й се стори, че долавя забравените мечти, които някога са я обитавали. Но нямаше нищо повече, нито за нея, нито за никоя зелена жрица.

Отново пое на път, надалеч от призрачния град.

Бенето гледаше доволно как зелените жреци подготвят фиданките. Хората ходеха в сравнително запазените части на гората, изкопаваха фиданките и ги донасяха тук, за да могат да ги пратят на други светове. Подредените саксии вече бяха стотици.

„Но дали това ще ни е от полза?“ — запита се Сели.

Макар че не беше зелена жрица, тя работеше заедно със Солимар, твърдо решена да помогне. Отново беше изпълнена с енергия, склонна да се шегува. Хидрогските атаки бяха изкарали всички от релси, миризмата на дим и изгоряло бе потискаща, но сега тя най-после бе успяла да надвие унинието и започваше да се възстановява.

Първите фиданки бяха готови за разпращане и сестра й Сарейн бе повикала корабите на Ханзата, за да ги натоварят. С тях щяха да заминат зелени жреци — щяха да платят пътуването си със служба на Ханзата.

Солимар й подаде едно вретеновидно стебълце, все още влажно от сенките на световната гора, и каза:

— Дай заедно.

Пред нея имаше седем празни саксии, вече заредени с пръст и тор. Младият зелен жреци показа как да направи дупка за фиданката и двамата я притиснаха заедно с пръсти.

— Знаеш ли, мога да се справя и сама — заяви Сели, докато пръстите им се докосваха под пръстта. — Не ми изглежда сложно. Но ако настояваш, можеш да продължиш да ми показваш.

Заслуша се в бръмченето на едрите мухи, завърнали се в гората след атаките на хидрогите. Кой знае защо, появата им я накара да си помисли, че най-сетне този свят се връща към нормалното си съществуване.

Облечена в смесица от стилни дрехи от Ханзата и терокски платове, Сарейн закрачи между подредените саксии. Носеше електронен бележник, за да си води записки. Беше вдигнала високо глава и крачеше така, сякаш се опасяваше, че може да се изцапа.

— Радвам се, че можем да направим нещо, от което да имат полза както Терок, така и Ханзата — заяви тя на родителите си и на зеления жрец Ярод. — Кораби на Ханзата и крайцери на Земните въоръжени сили ще превозят зелени жреци и фиданки до всяка планета, където дърветата могат да растат и да се развиват. В замяна на това жреците ще осигуряват постоянна телевръзка и ще останат на колониите, където бъдат засадени фиданките. Разширяването на мрежата ще е полезно за всички.

— Не сме задължени на военните — предупреди я Ярод. Той също бе изоставил непосредствените си задължения, за да помага на световната гора. Тъй като нямаше търпение да засади отново всички обезлесени хълмове, гледаше с известни опасения саксиите с фиданки, но бе приел молбата на Бенето, защото идваше от ума на самата световна гора.

Майка Алекса погледна засмяно брат си.

— Ярод, щом Ханзата осигурява транспорта до далечните планети, зелените жреци могат да помогнат по време на полета с осъществяването на комуникация. Твоят приятел Колкер изглежда напълно доволен от поста си на борда на небесната мина при Кронха 3.

— Колкер не е като останалите зелени жреци — възрази Ярод.

Сарейн кимна доволно и се отправи на среща с трите кораба на Ханзата — два търговски и един военен разузнавателен, — които тъкмо бяха кацнали на площадката, използвана доскоро от корабите на скитниците. Сели и Солимар нарамиха по една саксия и също тръгнаха нататък.