Кевин Андерсън - Разпръснати слънца

— Май ще ни трябват филтриращи очила — подметна Кейлъб, забърка из чекмеджетата и бързо откри, каквото търсеше. — Трудно понасям ярката светлина. Никога не съм имал този проблем на Плумас.

След като „Постоянство“ кацна, седемте бойни кораба повисяха още известно време над него, сякаш за да се уверят, че скитниците не се готвят да подхванат някоя самоубийствена атака или да извършат терористичен акт. Никой обаче не се свърза с тях и двамата мъже се спогледаха озадачено.

— Изглежда, очакват да излезем. Все някой трябва да ни посрещне.

Облякоха най-новите дрехи и си поставиха всички отличителни белези на клановете. Ден си върза синя превръзка на челото.

Излязоха, запремигваха на ярката светлина и откриха, че ги очаква малка делегация. Вдигнаха ръце за поздрав.

Мъж с разноцветно наметало и дълги ръкави се приближи към тях; кожата му бе златистозелена, очите му имаха причудлив сапфирен цвят. Ден реши, че е от благороден произход.

Илдириецът събра длани и ги притисна към гърдите си.

— Аз съм илдирийският търговски министър. Приветстваме възможността отново да търгуваме с хората. Само преди седем дни крал Питър беше тук на официално посещение, но не спомена нищо за възобновяване на търговските връзки. Вие не сте ли представители на Теранския ханзейски съюз?

— Ни най-малко! — почти се провикна Кейлъб. — Ние сме от клана на скитниците.

Министърът на търговията, изглежда, не разбираше разликата — или не се интересуваше от нея.

— Не познаваме добре нюансите в строежа на вашето общество. Но щом вашата фракция желае да ни доставя екти и жизненоважни ресурси, ще ви подкрепим с каквото можем.

Просторната зала за приеми бе прекалено ярко осветена и официална, за да е по вкуса на Ден. Въпреки че носеше най-новите си дрехи, той се чувстваше тук някак не на място. На Кейлъб обаче, изглежда, въобще не му пукаше.

И двамата не можеха да повярват, че магът-император е пожелал да ги види. Бяха впечатлени достатъчно от факта, че ги бе посрещнал лично министърът на търговията. Но после, за тяхна изненада, ги бяха поканили в небесната сфера.

Джора’х ги поздрави от какавидения си трон. Ден бе виждал изображения на предишния император — изглеждаше толкова дебел и атрофирал, сякаш не би могъл да се придвижва без чужда помощ. Джора’х, който отскоро бе на този пост, изглежда, все още не се бе отпуснал. Наведе се напред и попита с жив интерес:

— Доколкото разбрах от разговора ви с моя министър на търговията, вие носите товар от световни дървета от Терок? Заинтригуван съм от него.

Двамата се спогледаха учудено.

— Всичко, което се продава… — почна Кейлъб.

Ден го сръга с лакът и пристъпи напред.

— След като хидрогите нападнаха Терок, ние, скитниците, помогнахме на терокците да възстановят изгорената гора. В знак на благодарност те ни позволиха да задържим повалените дървета. Казват, че притежавали забележителни свойства. Ще съм щастлив да ви покажа някои образци. Ако Илдирийската империя желае да закупи известни количества от този материал…

— Ще закупя целия товар. — Джора’х погледна Ден право в очите, сякаш се опитваше да проникне в мислите му. — Наскоро ми подариха фиданка от Терок, но искам да имам и зряло дърво.

Ден просто не знаеше какво да каже. Беше забравил, че илдирийците, свързани с обща връзка, не умеят да се пазарят — от което скитниците можеха само да извлекат полза.

— Това е… много щедро, ваше величество. Благодарим ви. Но все още не сме обсъдили цената.

— Ще платя вашата цена. — И Джора’х добави с тъжна усмивка: — Преди време тук, в Призматичния палат, две зелени жрици се заеха да изучават Сагата за седемте слънца. Аз… доста се привързах към едната от тях. Вашето световно дърво ще ми напомня за нея.

Погледът му стана унесен и Ден разбра, че тук има нещо по-дълбоко.

— Империята е в труден период — промълви магът-император.

— Да, видяхме хидрогите и фероуите край едно от слънцата ви — каза Кейлъб. — Сигурно заради тях…

— Това не е единствената криза. Очаквам да получа целия ви товар от дървесина. Търговският министър ще уреди с вас въпроса за заплащането, както и за подновяването на търговските връзки между скитниците и илдирийците.

Двамата разбраха, че това е и подкана да си вървят, и се надигнаха. Срещата беше приключила. Изглежда, този път начинанието им щеше да се окаже успешно — освен ако хидрогите не изгасяха и останалите звезди в илдирийското небе.

Тогава и цялото налично екти в Спиралния ръкав нямаше да им помогне.