Кевин Андерсън - Разпръснати слънца

Щом научи за арестуването на БиБоб, Рлинда насочи „Любопитство“ към лунната база на Земните въоръжени сили, готова да измъкне своя любим бивш съпруг, ако е нужно дори от лапите на самия главнокомандващ. Бяха го арестували предния ден и генерал Ланиан вече бе назначил часа на първия разпит. Това не можеше да значи друго, освен лоши новини.

Кацна в кратера, без да иска разрешение, и бе посрещната от отряд изплашени войници.

— Нямате право да се приземявате тук, госпожо. Напуснете веднага или корабът ви ще бъде конфискуван.

Тя ги изгледа невъзмутимо, сякаш не вярваше, че й говорят сериозно.

— Глупости. Брансън Робъртс е един от моите пилоти и няма НПМ на този свят, който да успее да ми попречи да го видя.

Охраната се спогледа.

— НПМ, госпожо? Това съкращение не ни е познато.

— НПМ сте вие — не ви се плаща да мислите. — Тя сложи ръце на кръста си. — А сега, ще ме отведете ли при капитан Робъртс, или трябва да обикалям из цялата база, за да го открия.

— Затворникът е задържан по обвинение в дезертьорство. Без право на посещения.

— Ще я видим тази работа.

През следващите шест часа Рлинда надмина себе си — заплашваше охраната, блъскаше по вратите на канцелариите, пращаше настойчиви запитвания до всички, които познаваше, прекъсна няколко срещи и категорично отказа да си тръгне. Генерал Ланиан не желаеше да я види. Не можа да се добере и до Дейвлин Лотце, който бе изпратен на някаква тайнствена мисия, след като се бе уверил, че бегълците от Крена са настанени във временни жилища в покрайнините на дворцовия квартал.

Накрая се свърза с председателя Венцеслас и настоя да направи нещо, но отговорът му беше лаконичен и хладен.

— Преди да предложиш капитан Робъртс за тази работа, изразих ясно и недвусмислено становището си. Предупредих те, че няма да ти помагам. Генерал Ланиан от години чака да му падне някоя изкупителна жертва и сега Робъртс извади лошия късмет — вероятно от глупост — да се напъха сам в зъбите на ЗВС.

— Но има и по-важни обстоятелства, господин председателю. Капитан Робъртс помогна на Дейвлин и мен да спасим колонистите от Крена. Спаси момичето и стареца. Освен това си рискува задника, за да може да ви донесе новините, преди да сте ги получили по друг начин. Това все би трябвало да значи нещо. — Тя гледаше екрана. Лицето на председателя си оставаше непроницаемо.

— Той е обвинен в дезертьорство, капитан Кет. Генералът е изключително стриктен по отношение на устава и правилника и се боя, че никакви извънредни обстоятелства няма да го накарат да си промени решението. След два дни капитан Робъртс ще бъде изправен пред военен трибунал, за да получи съответстващата присъда.

— Присъда? Защо преди това не докажат вината, всъщност невинността му?

— Това е въпрос от компетенцията на Земните въоръжени сили. Не мога да се меся във военното съдопроизводство.

Рлинда не искаше да се отказва.

— Нека тогава поне да го видя. Моля ви.

Председателят се намръщи и за миг като че ли се замисли.

— Добре. Но това е всичко, което мога да направя. В момента имам много по-важни и неотложни дела.

Навъсени пазачи я поведоха по сивите тунели на едно от подземните нива.

БиБоб беше начумерен и потиснат, но щом я видя, скочи и викна:

— Рлинда!

Войниците измъкнаха зашеметителите си, сякаш очакваха да ги нападне. Рлинда го прегърна и възкликна:

— Винаги съм знаела, че сърцето ти е по-голямо от мозъка, БиБоб. Сам се напъха в капана.

Той повдигна рамене и се засмя.

— А какво да направя, Рлинда? Видя ли очите на онова момиче?

— Не беше необходимо да идваш тук, за да присъстваш на спектакъла. Можеше да ги оставиш на всяка друга планета на Ханзата заедно с анонимен доклад.

В очите му за миг блеснаха гневни пламъчета.

— Не мислиш ли, че е редно да подам сигнал за тревога, ако някой атакува нашите колонии? Ами ако нещастната Орли си помисли, че е в безопасност, а сетне онези кораби се появят отново… — Преди да довърши, тя го целуна, за да спре тирадата му.

А когато го пусна, установи, че пазачите са излезли и са ги заключили. Дори не бе чула кога са затворили вратата. БиБоб седна на койката и подпря брадичка с ръце.

— Изпадал съм и в по-тежки положения. Впрочем, самият генерал Ланиан ме е пращал на мисии, от които не вярвах, че ще се върна. Едва успях да се измъкна от хидрогите. Оцелях при чумната епидемия на Крена. Кацнах на една току-що унищожена колония и спасих едно девойче и един старец. Ако питаш какво ме измъчва сега, това е скуката.