Кевин Андерсън - Разпръснати слънца

По време на полета се запозна със записите от разпитите на Орли Ковиц и Хъф Стайнман, както и със снимките, направени от капитан Робъртс. Дете, старец и дезертьор! А междувременно чрез телевръзката, осигурена от малцината зелени жреци, останали на служба на Ханзата, бе потвърдено, че транспорталът на Корибус наистина не функционира. Нещо ставаше там.

Адмиралът можеше само да се надява, че онзи, който бе нападнал колонията, не се навърта там. При максимална скорост неговата манта щеше да пристигне на Корибус не повече от ден след получаването на първите тревожни новини и едва тогава специалистите щяха да получат първите отговори. Кораби на Земните въоръжени сили? Това просто не беше възможно. Кликиски роботи и предателски бойни компита? Той огледа нервно собствения си мостик. По коридорите на мантата денем и нощем непрестанно щъкаха бойни компита — изпълняваха задачите, които им бяха възложени. Собственият му крайцер зависеше от тях и досега нито една машина не им бе създала какъвто и да било проблем. Вероятно на всички кораби на Земните въоръжени сили съотношението бе пет към едно в полза на компитата. Беше нелепо дори да се предполага, че могат да се справят без тях.

Генерал Ланиан бе решил да изчака доклада на Стромо, преди да предприеме драстични действия. И въпреки това цялата тази история не изглеждаше никак добре.

— Никакъв отговор от предавателя на колонията, адмирале — докладва Рамирес. — Викаме ги от десет минути. Би трябвало да има дежурен.

— Не ще и съмнение, че там се е случило някакво нещастие — отвърна Стромо. — Надявам се само, че очевидците преувеличават.

— Пристигнаха първите изображения… — На екрана се появи скалист каньон, заобиколен от равнини. Наведена над пулта, Рамирес четеше данните: — Атмосферата на Корибус е сравнително чиста от водни изпарения. Би трябвало да получим по-ясни снимки… Ах! — Изображението се размъти, сетне отново дойде на фокус, след като адаптативните оптични прибори на мантата се настроиха към плътните слоеве на атмосферата.

Сега вече всички можеха да видят съвсем точно останките от колонията и степента на разрушение. От сградите не бе останала и следа. Кликиският портал бе превърнат в руини.

— Не виждам никакво движение долу — изсумтя адмирал Стромо.

— Според момичето това се е случило преди няколко седмици. И всички били избити.

— Добре, добре. — Стромо си припомни инструкциите на генерал Ланиан. — Сформирайте отряд от специалисти. Искам детайлни изображения, точни патологични заключения и подробна карта на района на разрушението. Трябва да разберем какво го е причинило.

— Адмирале, транспортният кораб е готов — докладва Рамирес. — Вие тръгвате с тях, нали?

Стромо би предпочел да остане на мостика, но изглежда, присъствието му долу беше наложително.

— Надявам се, сте сканирали щателно целия периметър на системата на Корибус? Някакви следи от други кораби наоколо?

— Каквото и да е било тук, отишло си е отдавна, сър.

— Добре. Слизам със совалката.

Във въздуха все още се долавяше миризмата на изгоряло. Слаб ветрец повяваше откъм каньона и раздухваше пепелищата. Стромо крачеше бавно сред разрушенията, разравяше от време на време с обувка обгорените останки разтопени буци полимер. Досега изследователите бяха открили само опушени кости и петна от кръв, нямаше никакви други признаци от над стотината колонисти.

Повечето от членовете на екипажа се бяха пръснали наоколо, снимаха останките, измерваха остатъчните енергийни стойности и събираха странични продукти от взривовете и енергийните откоси. Всички места, където имаше човешки останки, бяха маркирани.

— Адмирале, да откараме ли труповете на кораба за идентификация, или да ги заровим тук?

Стромо не искаше да остане на тази потискаща планета повече от необходимото. Освен това генералът очакваше доклада му.

— Можем да предположим, че всички са мъртви. В списъка на колонията вероятно фигурират имената им. Наредете на екипажа от мантата да ви осигури земекопни машини, за да ги погребем. — Кимна, за да придаде на думите си допълнителна тежест. — Поне това им дължим.

Не можеше да се отърси от страховете си. Ами ако неизвестните нападатели се върнеха? Можеше да стане във всеки момент.

— Кога най-рано ще разполагате с предварителни заключения? — попита той една жена, която събираше прах от човешки останки в малка стъкленица. — Нужни са ми резултати до залез-слънце. — Помръдна беззвучно устни: проклинаше зелените жреци, задето бяха напуснали военната служба. Щеше да е много по-лесно, ако можеше да прати доклада по телевръзка.