Кевин Андерсън - Разпръснати слънца

— Много са! Съмнявам се, че идват да си стиснем ръцете.

— Карайте с максимална скорост. Можете да им избягате — продължи да дава инструкции Ческа.

Още роботи се появиха в далечината. Не бързаха, сигурни в своето превъзходство. Булдозерът направи остър завой, търсеше възможност за отстъпление.

— Попаднахме в капан. Какво са намислили според вас?

— Махайте се оттук! — извика отново Ческа.

Булдозерът се понесе към роботите, набра скорост и блъсна две от черните машини, които отказаха да се отдръпнат от пътя му. Тежкият булдозер се разтресе, а двата робота отхвърчаха настрани в слабата гравитация. Но седем други вече се бяха вкопчили на различни места в обшивката.

— Бягайте, бягайте! — викаше Ческа, но знаеше, че вече е твърде късно.

Откъм уредбата долетяха уплашени викове и ужасяващи звуци.

— Изтръгнаха двигателя! Не мога да помръдна! Всеки момент ще пробият корпуса…

Целият булдозер бе покрит с кликиски роботи. Внезапно над него се издигна облак пара, която замръзна мигновено — въздухът бе напуснал кабината като последния дъх на умиращ.

Пърсъл затрепери. По бузата му се търкулна сълза. Ческа искаше да изкрещи, да избухне, да направи нещо. Блъсна металния пулт, сякаш беше нагръдната плоча на някой робот.

— По дяволите! — Очите й се напълниха със солени сълзи.

Не чуха повече нито дума от другия булдозер. Сърцето й се бе свило от страх и гняв. Измъчваше я ужасяваща безпомощност. Пърсъл трепереше неудържимо.

Войнствените роботи продължаваха да трошат булдозера и да разхвърлят останките му из снега. Когато не остана нищо повече за рушене, се строиха и се отдалечиха с равна стъпка.

Пърсъл погледна умоляващо Ческа, сякаш тя можеше да реши проблема.

— Какво искат? Не ни попитаха нищо. Нямаше никакви заплахи, никакви заповеди — просто се нахвърлиха като хищници.

— Очевидно целта им е да разрушават всичко, макар че не мога да разбера причината за това. Нали видя каква голяма армия са — какви планове биха имали на Йон 12? — Тя спря, стресната от друга възможност. — Ами ако имат намерение да напуснат планетата?

— За това ще им трябват кораби, говорителке.

— Може и да имат кораби тук някъде. Или да си построят, като използват машините и материалите, които успеят да намерят.

Пърсъл преглътна и адамовата му ябълка подскочи уплашено. Досега не му бе хрумвала подобна идея.

— Сигурно затова са се насочили към базата! Там има предостатъчно инструменти и материали.

Ческа отново посегна към предавателя, действаше с бързи гневни движения.

— Трябва да предупредим главната база. Не зная още колко ще издържи предавателят, но не бива да ни пращат помощ. Трябва да са готови да се защитят.

— Ами ние? — Пърсъл премигна. — Няма да оцелеем тук повече от ден-два дори да пестим максимално енергия. И без това вече…

Тя го изгледа остро.

— Нямам представа колко бързо могат да се придвижват ордите кликиски роботи, но ще стигнат базата много преди това. Мина цял ден, откакто поеха на поход.

Наведе се към микрофона и преразказа накратко случилото се в последните минути. Лицето на операторката на екрана стана още по-угрижено.

— Говорителке Перони, нищо не можем да направим! Ние сме миньорска база. Не разполагаме с оръжия.

— Съберете всички налични кораби и евакуирайте хората.

— Кораби? Говорителке, нали ги разпратихме да предупредят клановете. Още никой не се е върнал.

Решението й да предупреди клановете сега лишаваше базата от възможност да се спаси. А бе смятала ЗВС за най-голямата заплаха.

— Нали сме скитници — измислете нещо! Затворете се в куполите и се барикадирайте. — Тя погледна инженера до себе си, но той само поклати глава.

— Ще ги разкъсат, както направиха с булдозера. Ако наистина решат да проникнат в куполите…

— Прегледайте миньорското снаряжение и подберете всичко, което може да ви помогне да се защитавате — продължи тя. — Накарайте хората да си сложат скафандри и ги изстреляйте в космоса с товарни сонди, щом нямате достатъчно кораби.

— Но колко ще издържат там без животоподдържаща система? — не спираше да мънка до нея Пърсъл. — Говорителке, всички ще измрем до часове!

— Може и да е по-скоро, ако не предприемат нещо. — Тя се намръщи. — Няма ли някакъв начин да се промени режимът на реактора, така че да достигне свръхкритична точка? Да го взривим заедно с всички настъпващи роботи?

Инженерът се ококори като дете, което се е пробудило от кошмарен сън.