Кевин Андерсън - Разпръснати слънца

На екрана се появи огърлицата звезди на Хоризонтния куп и пред тях — близката Алтурас. Зан’нх не бе идвал на тази малка планета, чието име дори не се споменаваше в Сагата. Надяваше се, че след днешния ден Алтурас няма да се превърне в поредната плячка на зловещия губернатор.

Тор’х нареди да започнат излъчването на ултиматума.

— Аз съм вашият престолонаследник, служител на истинския император Руса’х. Приканваме губернатора на Алтурас и неговия заместник да се присъединят към нас.

Последва продължителна тишина, достатъчна, за да накара Тор’х да се намръщи.

След екзекутирането на Пери’х, отвличането на манипулата бойни кораби и атаката срещу Дзелурия мълвата вероятно се беше разпространила поне до близките системи на Хоризонтния куп. Руса’х не можеше да примами толкова лесно всички илдирийци.

Зан’нх погледна самоуверения си брат и попита:

— Наистина ли вярваш, че губернаторът на Алтурас не е чул за метежа?

— Не е метеж, а просветление — поправи го строго Тор’х, после отново се наведе към предавателя. — Император Руса’х с радост ще ви приеме под властта си, ако се съгласите да го последвате доброволно.

Най-сетне на екрана се появи лицето на губернатора на Алтурас — много приличаше на братята си Джора’х и Руса’х.

— Решихме да не вземаме участие във вашия бунт — каза той. — Моля, напуснете нашата система. Не сте добре дошли тук. Алтурас остава верен на мага-император.

Тор’х се намръщи. А Зан’нх отново почувства нарастваща сила — нали се намираше близо до свят със запазена тизм-мрежа — и им каза:

— Чу го. Обърни манипулата и се прибираме на Хирилка.

— Той не вижда ли бойните кораби?! Как смята да ни спре в нашата свята мисия? — Разгневен, Тор’х даде знак на операторите на бойните станции. — Заредете оръдията. Кинетични ракети и високоенергийни прорязващи лъчи.

Десетки малки кораби вече се вдигаха от космопортовете на Алтурас.

— Престолонаследник, приближават се вражески кораби — прехващачи, изтребители и един боен лайнер.

— Той смята да ни нападне? — Тор’х се засмя.

В сърцето на адар Зан’нх се надигна гняв. Сега, облъхнат от близостта на тизма, умът му бе ясен и спокоен.

Щом местните кораби наближиха манипулата, губернаторът на Алтурас отново излезе на връзка.

— Ще се защитаваме, престолонаследник. По-добре се отдалечете незабавно.

Тор’х продължаваше да се хили доволно.

— Император Руса’х с радост ще прибави и вашите кораби към флота си. Ще се опитаме да не ги разрушаваме до степен да не могат да бъдат поправени, но не можем да го гарантираме, ако продължавате да се съпротивлявате. — Обърна се към Зан’нх. — Няколко жалки кораба срещу цяла флотилия!

Адарът обаче бе възхитен от смелостта им.

— Те са готови да умрат, но не и да ви се подчинят. Поне ще унищожат малко бунтовници, преди да ги избиеш.

— Губернаторът на Алтурас блъфира. — Тор’х поклати глава. — Знае, че аз съм на борда. Ще посмее ли да открие огън срещу престолонаследника? Заплахата му е измама. — Избра една незначителна според него цел и я посочи на оръдейния офицер. — Унищожете тези седем прехващача, за да им покажем, че не се шегуваме. Държа обаче лайнерът да бъде пленен.

— За да смениш с него онзи, който унищожи ли? — подметна хапливо Зан’нх.

Офицерът изстреля залп високоенергийни лъчи. Прицелът му беше точен, оръжията — добре подбрани и смъртоносни. Зан’нх се сви от поредната лавина пронизваща болка — признак за смъртта на илдирийци. Седемте алтураски прехващача избухнаха в небето, останалите се пръснаха.

Подобно на стадо разгневени животни, бойните лайнери на Тор’х се нахвърлиха върху останките на защитниците на Алтурас, пръснаха ги и продължиха право към главния град на планетата. Тълпи изумени илдирийци по улиците вдигаха уплашени погледи нагоре.

— Знаеш, че мога да изравня със земята целия град — каза Тор’х. — Просто за да им е за урок.

Зан’нх едва сдържаше гнева си.

— Много благородно. На това ли ви учи Източникът на светлина — на масово убийство на невинни илдирийци?

Тор’х сви рамене.

— Може и да си прав, братко. Но след като преминат на наша страна, те ще станат верни поданици на император Руса’х. В момента са жертви на собствените си съмнения. — Кимна удовлетворено. — Да, най-добре ще е да разрушим двореца и да запазим останалата част от града.

Огромните лайнери се спуснаха от небето и се събраха над двореца на Алтурас. Отчаяният губернатор отново излезе на връзка.