Кевин Андерсън - Разпръснати слънца

— Аз ще финансирам цялата операция. Няма да се наложи да се безпокоите за нищо. Сегашният председател на Ханзата ме увери, че крал Питър ще ни даде благословията си. И така — тя ги огледа бавно, — готови ли сте да се присъедините към мен? До четири дни можем да стигнем там и да извършим на място малка прощална церемония с хвърляне на венци.

Натали Бриндъл плесна ентусиазирано с ръце.

— Ние тръгваме! Няма да го пропуснем за нищо на света.

Повечето присъстващи също се съгласиха. Морийн не оказа натиск върху тези, които отказаха.

— Добре тогава — обяви тя с тон, който използваше, когато искаше да покаже, че срещата е приключила. — Вече направих необходимото и открих един свободен крайцер, манта. Веднага щом уредят охраната, ще се отправим към Оскивъл. Искрено се надявам да открием поне някакви останки от нашите близки и да създадем мемориална зона в памет на храбрите войници, загинали в борбата срещу злите хидроги.

Постигнала целта си, Морийн се извини, че я чака важна работа, и излезе. Гостите останаха още час-два, които прекараха в разговори, пийване и похапване.

Отначало бе решила да направи това с цел обществено одобрение. Но сега, когато колелата се бяха завъртели, бившата председателка не съжаляваше ни най-малко за положените усилия.

Престолонаследникът Тор’х бе прекарал ранните си години в охолство и не беше получил никакво военно или тактическо образование. Мястото му не беше за този пост, а той дори не го осъзнаваше, погълнат от ролята, която бе приел да играе. В редките мигове на ясна мисъл по време на лишеното си от тизма затворничество Зан’нх се присмиваше на начина, по който брат му боготвореше поста си в бойния лайнер.

Веднага щом четирийсет и шестте похитени кораба се събраха в района на Хирилка след мисиите си на Дзелурия и Добро, предателят Тор’х бе готов да продължи с разпространяването на метежната вълна из целия Хоризонтен куп. Губернаторът на Хирилка междувременно оставаше в епицентъра на новата тизм-мрежа. Зан’нх се чувстваше по-изолиран от всякога.

Както вече го бяха предупредили, адарът бе „поканен“ да се присъедини към собствената си манипула, поела към поредното си завоевание. Компаньонките-убийци и въоръжени пазачи от Слънчевия флот ескортираха безцеремонно Зан’нх от цитаделния дворец до бившия флагман. Накараха го да седне в едно кресло в командното ядро, а усмихнатият Тор’х поведе корабите към следващата система, където щеше да продължи с кръстоносния поход на чичо им.

Въпреки че илдирийците бунтовници не го завързаха за креслото, нито му поставиха белезници, Зан’нх се чувстваше безпомощен. Самият факт, че похитителите му не виждаха смисъл да го връзват, бе достатъчно оскърбителен — те очевидно не смятаха, че адарът може да представлява дори най-малка заплаха.

Завербуваните членове на екипажа бяха непробиваем бастион срещу всеки опит да възстанови контрола над бившите си подчинени. Виждаше ги навсякъде около себе си, но не можеше да ги почувства в тизма. Имаше усещането, че е оглушал и ослепял и се опитваше поне да запази куража си.

Една мисъл не му даваше покой — колко още ще издържи в изолация, преди да започне бавно да губи разсъдъка си, и дали тогава ще е готов да се присъедини към Руса’х само и само за да се върне в мрежата.

Седеше мълчаливо, нащрек за някаква възможност да наруши контрола на Руса’х. Но екипажът бе абсолютно лоялен към губернатора на Хирилка, всички бяха завербувани за неговата кауза и щяха да се надигнат дори срещу своя адар, ако се опиташе да си осигури помощта им. Освен ако не успееше да направи нещо сам…

Изправен в командното ядро на флагмана, Тор’х сведе поглед към пленения си брат и се усмихна подигравателно.

— Изглеждаш ми някак унил, Зан’нх. Но когато видиш лично поредната победа, може би настроението ти ще се оправи. Една по една всички илдирийски колонии ще се присъединят към нас, защото Източникът на светлината озарява нашия път.

— Не бъди толкова сигурен, Тор’х — отвърна Зан’нх, като преднамерено пропусна титлата. — Магът-император все още не е открил докъде се простира предателството ти. Веднага щом научи, ще отвърне както подобава.

Търсеше някаква котва, за която да фиксира ума си, и се съсредоточи върху ясния спомен за мага-император в неговия какавиден трон насред ослепителния Призматичен палат, заобиколен от множество изпълнени с вяра към него илдирийци. В опит да запази концентрацията си се зае да преброява наум всичките си братя и сестри — красивата атлетична Язра’х, която бе поела ролята на личен телохранител на баща им, тихия, но настойчив Даро’х, който бе отишъл на Добро, ученолюбивия и въпреки това храбър Пери’х, убит в началото на метежа, предателя Тор’х, изменил на собствения си баща и на цялата Империя…