Кевин Андерсън - Разпръснати слънца

И въпреки всички тези съмнения едно бе сигурно. Секда си оставаше единствената им надежда. Имаха нужда от храна, припаси и начин да напуснат планетата.

— Побързайте! — Губернатор Ави’х затича напред, възвърнал като по чудо силите си. — Стигнем ли града, ще сме в безопасност.

Почувствал съмненията на Антон, Вао’сх предпазливо поклати глава и му прошепна:

— Не го казвай. Не бива да им отнемаме надеждата. Сега, когато се измъкнахме от тъмнината, страховете им от шана рей са забравени. Нека се излекуват, преди да им вселиш нови кошмари.

Антон кимна неохотно, но реши да си държи очите отворени.

С наближаването на града възбудата и облекчението на илдирийците нарастваха.

— Отървахме се от мрака! — подвикваше губернаторът, почти готов да заподскача от радост. Хукна напред, следван от Нур’оф и копача Вик’к. Само старият паметител остана с Антон.

Изкатериха полегатия склон и стигнаха покрайнините на града.

Губернаторът спря и се обърна. Антон помогна на паметителя по нагорнището и всички се взряха в покрития с купол град.

И зяпнаха от почуда. Доскоро в града бе имало само шепа кликиски роботи, но сега той гъмжеше от машини. Бяха хиляди и щъкаха като мравки в мравуняк.

— Не мислех, че дори в целия Спирален ръкав има толкова много кликиски роботи — рече Вао’сх.

През тъмния период на Марата тайнствените роботи бяха работили упорито, бяха прокопавали тунели и бяха издигали сгради. Антон пак си помисли за тунелите, които Нур’оф бе открил на Марата Прайм.

— Виждам, че са положили доста усилия — каза и преглътна болезнено.

През целия ден рояци бавно крачещи кликиски роботи кръстосваха повърхността на Йон 12, обгърнати от облаци замръзнали газове. Стройните им редици прекосяваха покритата със сняг равнина недалеч от хълма, на който бе замрял двигателят на булдозера. Ческа не можеше да определи накъде са се насочили.

— Може би имат кораби и припаси, скрити на други места — подхвърли Пърсъл. — В края на краищата нали самите те бяха закопани. — Той потрепери от студ.

Ческа погледна бледото му лице. Акумулаторите бяха на изтощаване и скоро в кабината щеше да се възцари космически студ.

— Може да е по-лошо. Например да нападнат нашата база.

Докато стояха безпомощно на хълма, тя имаше предостатъчно време да мисли за Ихи Окая, за разрушаването на Рандеву и за разпръснатите кланове. Сега повече от когато и да било прокудените родове се нуждаеха от човек, който да ги събере и организира, който да е по-скоро техен водач, отколкото говорител. Ако клановете не координираха действията си, Голямата гъска скоро щеше да им прекърши гръбнака.

Картината се очертаваше доста тревожна, още повече че в момента Ческа не бе в състояние да предприеме нищо. Вече бе видяла двама души да умират, преди ордата чуждоземни роботи да се понесе през равнината. Започваше да си мисли, че маршируващите черни машини могат да се окажат много по-голяма заплаха от зевесетата.

Каквото и да ставаше, първостепенна задача си беше да се добере до главната база.

И в този момент, като по команда, по радиостанцията пристигна поредният сигнал.

— Ей, Пърсъл? Говорител Перони? Идваме да ви спасим. Двама сме, с булдозер. Съжаляваме, че се забавихме толкова, но не можем да засечем сигнала на вашия радиофар.

Пърсъл се наведе над пулта за управление и промърмори:

— Роботите сигурно са го повредили.

— И по-добре. Иначе досега да са ни засекли.

Пърсъл занатиска копчетата едно след друго.

— Изпращам ви координатите ръчно. Намираме се на билото, но не искам да включвам прожекторите. Предпочитам да не привличам вниманието на роботите.

— А, ето ви! По-близо сте, отколкото си мислехме. Виждаме ви вече. Но… тези роботи са хиляди! Какво сте направили бе, хора?

Ческа се наведе към микрофона.

— Гледайте да не се приближавате към тях. Избягвайте контакти.

Пърсъл добави:

— Те ни нападнаха. Убиха Данвие и Джак.

След малко Ческа видя предните светлини на булдозера, който пълзеше към тях. Отрядите кликиски роботи в равнината също забелязаха приближаващата се машина и защъкаха като раздразнени насекоми.

— Тази работа никак не ми харесва — промърмори Пърсъл.

— Изчезвайте! — извика Ческа в микрофона. — Обръщайте и потегляйте с пълна скорост към базата! Нас ни оставете. Не им позволявайте да…

Зад булдозера се оформи верига кликиски роботи — пресичаха пътя за отстъпление. Водачът на машината започна да криволичи.