Кевин Андерсън - Разпръснати слънца

Ноздрите на Рлинда трепнаха.

— В една справедлива вселена всички тези неща щяха да значат нещо, БиБоб. По дяволите, през последната половин година ти доставяше припаси на множество колонии на Ханзата и помагаше в инициативата за разселване с помощта на кликиските портали. Това все трябва да значи нещо. Но генералът не иска и да чуе за прошка. Дали да не потърсим някакъв друг начин да му налеем разум в главата?

БиБоб я погледна с уморена усмивка.

— Рлинда, винаги си казвала, че от двама ни аз съм този с дървената глава. Не виждаш ли какво става тук?

Тя седна до него. Матракът изскърца.

— Просто се опитвах да ти повдигна духа. Какво лошо има в това да ти вдъхнат малко оптимизъм?

Робърт се почеса по главата.

— Нали знаеш, че след два дни ще ме изправят пред военен трибунал. Ако докажат, че съм дезертирал от армията, генералът ще ме използва като пример за назидание на останалите. Също както направи с Ранд Соренгаард.

— Ти си пилот на разузнавателен кораб на зевесетата, не скитник-пират.

— Е, и? Ако питаш мен, в очите на генерала това е още по-тежко обвинение.

— Хубаво де, да ти потърсим адвокат?

— Вече са ми назначили военен адвокат. Изобщо не се е вясвал.

— Хм. — Рлинда се помъчи да намери изход от ситуацията, като същевременно продължи да го ободрява: — Обадих се тук-там. Задействах всички връзки, с които разполагам.

— Успех. С кого се свърза?

— Ами, най-напред с председателя на Ханзата.

БиБоб изсумтя презрително.

— Той няма да си мръдне пръста.

Рлинда въздъхна.

— Прав си. Уреди да ме пуснат тук, но си изми ръцете. Все пак бях длъжна да опитам. Но не се тревожи, има и други възможности. Ще се изненадаш колко много хора ми дължат услуги. Опитвам се да се свържа с посланик Сарейн, моя приятелка от Терок, помниш ли я? И с Дейвлин, ако мога да го открия. Може още да е на Земята, но досега от него няма никаква вест.

— Лотце? Той пък какво може да направи за нас?

— Виж, това са само първите стъпки от плана. Не бива да прибързваме.

— Аз трябва да бързам, Рлинда. Нямам много време.

След като напуснаха Ирека и полетяха в илдирийския космос, Ден и Кейлъб вече виждаха съвсем ясно, че едно от илдирийските слънца умира.

— Шиз, погледни само! — Ден сложи ръка на рамото на спътника си.

Кейлъб Тамблин се почеса по брадичката.

— Ако са в покрайнините на военната зона, едва ли ще са в настроение да купуват от нас разни джунджурии.

Ден поклати глава.

— Това не са джунджурии, а неща от първостепенна необходимост. Ако са пострадали от хидрогите, ще им е нужно всичко — и най-вече екти. Достатъчно е да разберем от какво се нуждаят илдирийците и скоро ще се превърнем в най-добрите им доставчици.

Преди войната търговците редовно снабдяваха Илдирийската империя с космическо гориво, но след ултиматума на хидрогите и последните капки екти бяха конфискувани от Земните въоръжени сили. След анулирането на спогодбите обаче Илдирийската империя отново се превръщаше в открит пазар за скитниците.

— Моят клан се занимава с търговия на вода — каза навъсено Кейлъб. — Съмнявам се да имат нужда от вода.

— Важното е да не пропуснем възможността — отвърна Ден.

Съжаляваше, че бяха натоварили толкова дървесина от световните дървета. Иреканците бяха взели част от нея, но Ден не вярваше, че толкова екзотичен продукт може да предизвика интереса на илдирийците.

Щом на пътя им се изпречиха няколко бойни лайнера от Слънчевия флот, Ден поиска да му осигурят обезопасен коридор.

— Скитниците и илдирийците са търговски партньори от двеста години. Доставяме екти и други стоки на самия маг-император. Бихме искали да подновим обмена.

— Стига да се договорим за изгодни условия — добави Кейлъб.

Седем натруфени бойни лайнера висяха в космоса около „Настойчиво постоянство“. Ден и Кейлъб разглеждаха през илюминаторите слънчевите им платна, блестящите анодизирани корпуси и издължените антени, които стърчаха като мустачета на насекоми във всички посоки.

— Нещо не ми харесва тази работа — измърмори Ден. — Защо се бавят с отговора?

— Щях да съм по-обезпокоен, ако бяха кораби на зевесетата. Хората са по-склонни към лоши постъпки от илдирийците.

— Ще ви ескортираме до космопорта на Миджистра — чу се пресипнал отсечен глас. — Последвайте ни.

И лайнерите поведоха „Постоянство“ по отредения коридор надолу към сияещия чуждоземен свят. Докато се спускаха, озарени от слънчевата светлина, те се любуваха на отблясъците, които хвърляха гладките повърхности на сградите. Ярките отражения разпалваха горните слоеве на атмосферата като илюминации.