Кевин Андерсън - Разпръснати слънца

Тя повдигна рамене.

— Сигурно са ги изгонили. Говореше се, че мястото било нездравословно. Мнозина измряха, останалите хванаха пътя.

Изплашен, Даниъл се отдалечи, без да й благодари. Спомняше си смътно един случай, не много отдавна, когато крал Питър бе нахлул в покоите му с твърдението, че Ханзата е убила семейството му. Но тогава всичко това му се стори само зловещ ход, с цел да го изплашат.

Сега обаче в него започваше да се прокрадва колебание.

Същата нощ, измъчван от непрестанно растящ глад, той се промъкна до едно малко магазинче, счупи стъклото и бръкна да отключи вратата. Целта му, разбира се, бяха кашоните с хранителни стоки. Нямаше никакъв план, сграбчи първото, което видя — бисквити и кутия сладко, — и започна да се тъпче.

А после влезе в магазина, за да намери нещо друго — и чу как зад гърба му се затръшват автоматичните предпазни врати. Вероятно бе задействал някоя беззвучна аларма.

Което означаваше, че ще дойде полиция. Какво пък, поне можеше да похапне.

Когато най-сетне чу шума на пристигащите коли и на вратата се появиха униформени служители, той ги посрещна с негодувание.

— Защо се забавихте толкова? — Опита се да говори с властния глас, на който го бе учил ОХ. — Проверявах системата за обществена охрана. Ако бяха професионални крадци, досега да са ошушкали магазина.

Полицаите обаче се приближиха към него с навъсени лица и зашеметяващи палки. Даниъл продължаваше да ги гледа възмутено.

— Аз съм принц Даниъл. Не ме ли познахте?

Нито го познаваха, нито му повярваха.

Малко след това се появиха и двама нощни репортери и направиха снимки по време на ареста. За тяхна радост Даниъл оказа съпротива и това ги развесели.

Накрая полицаите прибягнаха до палките — изстреляха кратки заряди и Даниъл рухна, неспособен да контролира мускулите си, но остана в ясно съзнание. Никога досега не го бяха парализирали.

Полицаите го вдигнаха, откараха го в една масивна сграда и го затвориха с някакви навъсени и очевидно опасни типове. Колкото и да крещеше, никой не прояви интерес към него.

Сутринта се появи добре облечен плещест мъж. Даниъл го познаваше — беше Франц Пелидор, един от специалните помощници на председателя.

— Аз съм чичо на това момче — представи се той на полицаите. — Боя се, че той не е съвсем с всичкия си. Сигурно пак е спрял да си взема лекарствата. Поднасям ви извиненията си. Нашето семейство ще поеме разходите по задържането му.

Докато го извеждаше, го стискаше със стоманена хватка.

— Добре де, съжалявам — изхленчи Даниъл. — Научих си урока. Отведи ме в двореца. Признавам, че се радвам да те видя.

Пелидор го изгледа с нескрито съжаление.

— Едва ли ще си толкова радостен, когато се срещнеш с председателя Венцеслас.

Хидрогите удариха Кронха 3 внезапно.

Бойни кълба изскачаха от облаците и оставяха дири в мъглата. Оръжията им издаваха сух пукот, като шляпането на огромни камшици. Още след първите изстрели целият облачен комбайн се разлюля заплашително.

Съливан включи уредбата, която бе свързана и с жилищните модули:

— Зная, че имате всички причини на света за изпадане в паника, но ви моля да не го правите. Подготвяли сме се многократно за тази ситуация. Нека всички се отправят към назначените им за евакуация места и да напуснат региона. Обявявам този облачен комбайн за изоставен.

Миньорите хукнаха към закотвените спасителни модули. Небето от едната страна внезапно се озари от експлозии. Съливан се мъчеше да се съсредоточи върху непосредствените си задачи.

Върна се при зеления жрец, който не беше напуснал мястото си на наблюдателната площадка.

— Зевесетата имат ли някакви кораби наблизо?

Жрецът изкрещя на фиданката, сякаш по такъв начин съобщението щеше да бъде предадено по-бързо, и запокити отчаяните си мисли през мрежата на световната гора към Теранския съюз и Земните въоръжени сили. След това се обърна към Съливан.

— Земните въоръжени сили ще пратят кораби незабавно. Но няма да пристигнат тук по-рано от ден-два.

— Страхотно. Благодарни сме за този жест, но дотогава всичко ще е приключило. — Той улови зеления жрец за ръката. — Колкер, ела, трябва да открием нашите модули. Обещах на Лидия да не поемам излишни рискове.

Зеленият жрец затича до него, притиснал към гърдите си саксията с фиданката.

Бойните кълба отново откриха огън и мината се разтресе. Нови експлозии разтърсиха долните палуби. Съливан нямаше представа за размера на разрушенията, но не се съмняваше, че хидрогите ще спрат едва когато целият комбайн изгори в атмосферата на газовата планета.