Александър Солженицин - Един ден на Иван Денисович

— Една, две, три, четири…

А Шухов си забележи кои паници са насипани, преди още гъстото да се е утаило на дъното, и кои по-после, водица само. Натуря на таблата си десет паници и я понесе. А Гопчик му маха от втория ред диреци:

— Тука, Иван Денисич, тука!

Паници да носиш, то не ти е молитви да четеш. Равно Шухов пристъпва, та да не трепне дори таблата, и с гърлото повече работи:

— Ей ти, Хъ деветстотин и двадесет!… Варди се бе, нашия… Път, момче!

В такава блъсканица и една паница да отнесеш, без да разплискаш, майсторлък се иска, а тук са десет. И въпреки всичко на очистения от Гопчик край на масата таблата като да кацна, капка разляно по нея няма. Хем си направи и сметката тъй да я завърти, та откъм от оная страна на таблата, дето самият той ще седне, да са двете най-гъсти паници.

И Ермолаев дойде с още десет. А Гопчик отърча и с Павло четирите последни на ръце донесоха.

Ей го и Килгас с хляба на една табла. Днес според работата хранят. На кой двеста, на кой триста, а на Шухов — четиристотин грама. Взе той за себе си четиристотин, крайшник, и за Цезар двеста, от средата.

И бригадниците взеха да се стичат от цялата столова да си получат вечерята, пък за ядене — сърбай, дето намериш място. Шухов раздава паниците, запомня кому е дал и своя си край на таблата попоглежда. В една паница от гъстите лъжицата си остава — заета е, значи. Фетюков с първите още си взе паницата и се разкара: усети се, че сега в бригадата няма да падне кьораво, ами по-добре из столовата да се поразмърда, току-виж плячкосал нещо — току-виж някой не доизял всичкото си (ако отместят недогребана паница, връз нея като лешояди се пущат по неколцина отведнъж понякога).

Преброиха с Павло порциите — излизат май точно. Отдели Шухов една паница от гъстите за Андрей Прокофиевич, а Павло я преля в сплеснатото немско канче с капачка: него и под ватенката ще го пренесеш, до гърдите притиснато.

Таблите ги дадоха. Седна Павло с двойната си порция и Шухов със своите си две. И не отвориха вече дума за нищо, свещени минути настанаха.

Свали Шухов шапката, върху коленете си я сложи, провери с лъжицата едната паница, провери и другата. Иди-доди, и рибета са се случили. Изобщо вечер чорбата е къде-къде по-рядка от сутрешната: заран зекът трябва да го нахраниш, че да работя, а пък вечер и тъй ще заспи.

Почна той да яде. Първо, чорбицата, направо си я излочи. Разлива се горещото, разнася се по тялото му — тръпки го побиха от сладост. Екстра! Ей ти я тебе минутката, зарад която и живее зекът!

В тоя момент нищо не му пречи: нито че присъдата му е дълга, нито че денят е дълъг, нито че неделя пак няма да има. Сега си мисли: ще издеяним някак! Всичко ще се издеяни, да ще господ, ще му дойде краят!

Като изсърба горещата течност и от двете паници, пресипа втората в първата, изтръска я и с лъжицата я обра. Все си е друго тъй, нито ще я мислиш втората паница, нито ще я вардиш и с очи, и с ръка.

Освободиха му се очите, в съседските паници надзърна. На съседа отляво — гола водица. Гледай ги гадовете какво правят, хем свои са, зекове.

И се залови Шухов за зелето с остатъка от чорбицата. Картофче едно му се случи, от Цезаровата паница. Средно такова картофче, измръзнало, то се знае, твърдо и сладникаво. А риба почти няма, чат-пат само някой гол гръбнак ще се мерне. Но и всяко рибе гръбначе, всяка костичка трябва да сдъвчеш — от тях сок излиза, сокът е полезен. За всичко това, разбира се, време се иска, ама сега Шухов няма закъде да бърза. За него днес е празник: на обед две порции, че и на вечеря две откачи. В такъв случай останалите работи бива и да ги зарежеш.

Може само към латвиеца да отскочи, за тютюнец, че до заран, току-виж, и шушка не останало.

Вечеряше си той без хляб: две порции, а и хляб отгоре — много ще му дойде, хлябът за утре да остане. Коремът, той е хайдук, добро не помни, утре пак ще иска.

Шухов си дояждаше чорбата и много-много не се заглеждаше наоколо, защото не му и трябваше: друго не диреше, своето ся ядеше, законното. Ама пак забеляза, че право срещу него на масата се освободи място и седна един висок старец — Ю-81. Той беше, знаеше го Шухов, от 64-а бригада, а на опашката в колетното се чу, че тъкмо 64-а е била днес на социално-битовия вместо 104-а и цял ден без огън, без нищо, тел бодлива опъвали — сами за себе си ограда правили.

За този старец му бяха казвали на Шухов, че по лагери и по затвори лежи безчет и ни една амнистия не го е хванала, а изтечал ли му един десетак, веднага нов му бутали.