Артър Кларк: Светещите

Имаше обаче нещо, което продължаваше да тревожи Джо.

— Какво са търсили при решетката? — не преставаше да ме пита той жаловито. — Та те са студенокръвни безгръбначни. Би следвало топлината да им е не по-малко неприятна от светлината.

Това озадачаваше Джо, но не и мен. Всъщност мисля, че именно в този факт се крие ключът на загадката.

Вече съм уверен, че тези калмари се оказаха в падината Тринко вследствие на същата причина, поради която могат да се открият хора на Южния полюс или на Луната. Напуснали са дома си от чисто научна любознателност. Решили са да изследват топлия гейзер, бликащ от скатовете на каньона. Станали са свидетели на странно и необяснимо явление, може би заплашващо начина им на живот. Затова са поръчали на своя гигантски братовчед (или слуга, може би роб?) да им донесе къс от устройството, за да го изследват. Не вярвам това да им е било по силите, та и един земен учен от преди век не би могъл да го разбере. Те обаче се опитваха да го направят и това бе важното.

Утре ще предприемем контрамерки. Ще отида отново в падината Тринко и ще инсталирам мощните осветителни тела, с които Шапиро се надява да прогони калмарите. Колко време обаче бихме могли да разчитаме на тези устройства, след като в глъбините е започнал да се развива разум?

Диктувам всичко това седнал в подножието на старата крепост Форт Фредерик и наблюдавам как Луната изгрява над Индийския океан. Ако всичко се развие както трябва, тези мои думи ще послужат за встъпление към книгата, която Джо ме убеждава, че трябва да напиша. Ако не, Джо — обръщам се специално към теб — постарай се казаното от мен да бъде издадено, без значение как. Извинявам се на теб и на Лев, задето не ви разказах всичко веднага. Вече сте разбрали причината за това.

Каквото и да се случи, запомнете следното: те са прекрасни и чудесни същества. Опитайте се да постигнете разбирателство с тях, стига да можете.

До: Министерството на енергетиката, Москва.

От: Лев Шапиро, главен инженер на термоелектрическия енергиен проект „Тринкомали“.

Изпращам Ви пълния текст на магнетофонния запис, открит сред личните вещи на г-н Клаус Мюлер след последното му спускане. Много сме задължени на г-н Джо Уоткинс от списание „Тайм“ за оказаната ценна помощ при разясняването на редица въпроси.

Моля да обърнете внимание на следното: последното разбираемо послание на г-н Мюлер е отправено до г-н Уоткинс и гласи „Джо, ти беше наистина прав за Мелвил! Това нещо е страшно огром“.

Декември 1962 година

© 1961 Артър Кларк

© 1998 Венелин Мечков, превод от английски

Arthur Clarke

The Shining Ones, 1961

Сканиране, разпознаване и редакция: Mandor, 2009

Издание:

Артър Кларк. Слънчев вятър. Събрани разкази т.2

„Абхаддон“, София, 1998

Редактор: Радослав Цанчев

Коректор: Сибила Влайкова

Худ. оформление на корицата: „Абагар дизайн“

ISBN 954-9512-06-1 (т.2)

Arthur C. Clarke. The Wind from the Sun. Victor Gollancz Ltd, London, 1972

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13057]

Последна редакция: 2009-09-02 11:40:00

1 стъпка (фут) = 0,3 м.

200°F = 94°С.

Т.е. ≈ 200 м.

1 клафтер ≈ 6 фута = 1,8 м.

1 инч = 2,54 см.