Артър Кларк: Последната теорема

Здесь есть возможность читать онлайн «Артър Кларк: Последната теорема» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию). В некоторых случаях присутствует краткое содержание. категория: Классическая проза / на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале. Библиотека «Либ Кат» — LibCat.ru создана для любителей полистать хорошую книжку и предлагает широкий выбор жанров:

любовные романы фантастика и фэнтези приключения детективы и триллеры эротика документальные научные юмористические анекдоты о бизнесе проза детские сказки о религиии новинки православные старинные про компьютеры программирование на английском домоводство поэзия

Выбрав категорию по душе Вы сможете найти действительно стоящие книги и насладиться погружением в мир воображения, прочувствовать переживания героев или узнать для себя что-то новое, совершить внутреннее открытие. Подробная информация для ознакомления по текущему запросу представлена ниже:

Артър Кларк Последната теорема
  • Название:
    Последната теорема
  • Автор:
  • Жанр:
    Классическая проза / на болгарском языке
  • Язык:
    Болгарский
  • Рейтинг книги:
    5 / 5
  • Избранное:
    Добавить книгу в избранное
  • Ваша оценка:
    • 100
    • 1
    • 2
    • 3
    • 4
    • 5

Последната теорема: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Последната теорема»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

На трийсет светлинни години разстояние и невидими за човешките очи, големите галактици търсят интелигентен живот във вселената. Мисията им е да унищожат всеки напреднал вид, чиято технология представлява заплаха за господството им. Уловили излъчванията на първия ядрен взрив, разтърсил една малка синя планета, големите галактици изпращат армада, която да елиминира войнствените парвенюта.

Артър Кларк: другие книги автора


Кто написал Последната теорема? Узнайте фамилию, как зовут автора книги и список всех его произведений по сериям.

Последната теорема — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Последната теорема», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Шрифт:

Интервал:

Закладка:

Сделать

Артър Кларк, Фредерик Пол

Последната теорема

Първи предговор

Нападението над Пърл Харбър тепърва предстоеше и Съединените щати още не бяха влезли във войната, когато британски боен кораб акостира в пристанището на Нантъкет. В товарния му отсек имаше нещо, което по-късно щеше да бъде наречено „най-ценният товар, стигал някога до американския бряг“. На вид не изглеждаше кой знае как — метален цилиндър, висок два сантиметра и половина, с контакти и охлаждащи ребра. Толкова малък, че можеше да се държи в шепа. Малък, но с основателни претенции за решаваща роля в победния край на войната в Европа и Азия. Е, не успя да предотврати атомната бомба като последно средство.

Този наскоро изобретен уред беше магнетронът.

Сама по себе си идеята за магнетрона не беше нова. От известно време се знаеше, че под въздействието на мощно магнитно поле електроните обикалят в кръг и генерират радиовълни. Но това откритие си оставаше любопитен лабораторен факт, докато не стана ясно, че генерираните по този начин радиовълни могат да бъдат използвани за военни цели.

Пак тогава магнетронът беше наречен радар.

Когато американските учени от Масачузетския технологичен институт получиха това първо устройство, те го подложиха на множество тестове. С изненада установиха, че количеството произведена от магнетрона енергия е толкова голямо, та нито един от лабораторните им уреди не е в състояние да го измери. Малко по-късно, след като бяха задействани гигантските антени, издигнати набързо по крайбрежието на Ламанша, британският радар свърши чудесна работа, засичайки стотиците бойни самолети на Луфтвафе, които се издигаха в небето, за да атакуват Великобритания. Истината е, че радарът имаше съществен принос за победата на Кралските военновъздушни сили в битката за Британия.

Скоро стана ясно, че радарът може да се използва и за друго. Той не само засичаше вражески самолети във въздуха, но можеше да съставя и електронни карти на земната повърхност по време на полет. Това на практика означава, че дори в пълен мрак или при плътна облачност основните характеристики на релефа под самолета стават видими посредством катоднолъчева тръба, което улесни неимоверно навигацията — и бомбардировките. Веднага щом в Масачузетския технологичен се сдобиха с магнетрона, екипът под ръководството на бъдещия Нобелов лауреат Луис Алварес си зададе следния въпрос: „Не можем ли да използваме радара за успешното приземяване на самолети така, както го използваме, за да ги гърмим?“

Това беше началото на радиолокаторното управление на подхода и кацането — приземяването на самолети в лошо време с помощта на прецизен радар.

Експерименталният радиолокатор „Марк 1“ използваше два самостоятелни радара, като единият работеше с дължина на вълната десет сантиметра, локализирайки посоката на самолета по азимута, а другият — първият трисантиметров радар в света — измерваше височината му над земята. Разчитайки данните на двата екрана, операторът от контролната кула можеше да приземи самолета, като инструктира пилота кога и как да променя посоката, а в случай на опасност — да увеличи бързо височината.

Радиолокаторът беше посрещнат с голям ентусиазъм от Кралските военновъздушни сили, които всекидневно губеха повече самолети над Европа заради лошото време, отколкото заради вражески огън. През 1943-та „Марк 1“ и неговият екип по управление и поддръжка бяха настанени в една военновъздушна база в Сейнт Ивал, Корнуол. Към тях беше прикрепен екип от КВС под командването на младши лейтенант Лавингтън. Помощник на Лавингтън беше наскоро произведеният пилотен офицер Артър Кларк.



Всъщност Кларк изобщо нямаше работа в Кралските военновъздушни сили. В цивилния живот той беше чиновник във финансовото министерство и като такъв не подлежеше на мобилизация. Той обаче правилно предположи, че това скоро ще се промени, така че един ден се измъкна от службата и се записа доброволец в най-близката наборна комисия на КВС. И съвсем навреме. Няколко седмици по-късно армията го погна — като дезертьор, комуто предстояло назначение в медицинския корпус! И понеже той не понасяше гледката на кръв, особено своя, явно се беше отървал на косъм.

По това време Артър Кларк вече беше верен фен на космическите полети и член на Британското междупланетно дружество, където се бе записал скоро след създаването му през 1933-та. И сега, когато отговаряше за най-мощния радар в света, радар, който генерира лъчи с широчина едва частица от градуса, една нощ той го насочи към изгряващата луна и го задържа в тази позиция три секунди, затаил дъх с надеждата да отчете радиоехо.

Читать дальше

Шрифт:

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Последната теорема»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Последната теорема» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё не прочитанные произведения.


Отзывы о книге «Последната теорема»

Обсуждение, отзывы о книге «Последната теорема» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.