Артър Кларк - Светещите

В дълбоководните операции, стига да се извършват както трябва, няма нищо вълнуващо или възбуждащо. Възбудата е равнозначна на неспособност да се предвидят събитията, която от своя страна е равнозначна на некомпетентност. Некомпетентните хора не се задържат дълго време в моята професия, нито пък търсачите на силни усешания. В работата си влагах толкова страст, колкото и водопроводчикът, поправящ неизправен кран.

Решетките бяха проектирани така, че да е възможно лесно да се поддържат, тъй като рано или късно щеше да се наложи да ги подменят. За щастие, нито един от кабелите не бе повреден, а укрепващите връзки се снемаха с лекота с помощта на електрическия гаечен ключ. Сетне използувах щипците, предназначени за големи натоварвания, и захванах повредения елемент от решетката без каквито и да е усилия.

В една дълбоководна операция човек не трябва да проявява припряност. Опиташ ли се да извършиш много неща наведнъж, можеш да допуснеш грешки. Ако всичко върви гладко и за 24 часа свършиш работата, за която си казал на клиента, че ще отнеме седмица, той ще реши, че е заплатил повече от необходимото. Макар и да бях сигурен, че ще съм в състояние да подменя елементите още същия ден, издигнах повредената част на повърхността и обявих края на работното си време.

Термоелементът веднага бе отнесен някъде за оглед, а през останалата част от деня се опитах да се укрия от Джо. Тринко е малък град, обаче успях да остана извън погледа на репортера, като посетих местните киносалони. Прекарах няколко часа в гледането на безкрайни тамилски филми, в които три последователни поколения ставаха жертва на неизяснено родово потекло, пиянство, измяна, смърт и лудост. Образите бяха цветни, а звукът усилен до максимум.

На следващата сутрин, независимо от лекото главоболие, още призори отидох на обекта. Там бяха и Джо и Сергей, уж подготвили се за риболов. Дружески им махнах с ръка, влязох в „рака“ и кранът ме спусна. От другата страна на кораба, която Джо не можеше да види, бе спусната резервната решетка. На няколко клафтера дълбочина я откачих от кабела и понесох към дъното на падината Тринко. В ранните следобедни часове вече бе надеждно прикрепена на мястото си. Преди да изляза на повърхността, болтовете бяха затегнати, електрическите връзки — заварени, а инженерите на брега направиха необходимия тест. Системата бе заработила с пълен капацитет още преди да се окажа на палубата. Всичко бе нормално и дори Карпухин се усмихваше, освен когато си задаваше въпроса, на който още никой не бе намерил отговор.

Аз все още се придържах към хипотезата за падналата скала, тъй като нямах по-добро обяснение. Надявах се, че и руснаците ще я приемат, за да мога да прекратя глупавата игра на криеница с Джо.

Не извадих обаче такъв късмет. Разбрах това още щом видях мрачните лица на Шапиро и Карпухин.

— Клаус, искаме отново да се спуснеш — каза Лев.

— Щом плащате, ще се спусна — отговорих. — Но какво да правя този път?

— Огледахме повредения панел и установихме, че част от термоелемента липсва. Димитри смята, че някой умишлено я е откъснал и отнесъл.

— В такъв случай е действувал много тъпо — прецених аз. — Мога да ви уверя, че не е никой от моите хора.

В присъствието на Карпухин не вървеше да се правят такива шеги, а и никой друг не оцени хумора ми. И на мен не ми бе забавно. Бях започнал да мисля, че подозренията на останалите наистина не са безоснователни.

Когато за последен път се потопих в падината Тринко, слънцето вече залязваше, но за мен това бе без значение. Спуснах се цели две хиляди стъпки без да включа светлините, тъй като обичам да наблюдавам светещите морски създания, които се стрелват в мрака подобно на ракети в непосредствена близост до илюминатора. А и в открито море не съществуваше опасност да се сблъскам с каквото и да било. Панорамният сонар бе включен и представляваше много по-добро сетиво от очите ми.

На дълбочина от четиристотин клафтера разбрах, че нещо не е наред. От индикатора за дълбочината се виждаше, че наближавам дъното, но някак твърде бавно. Вярно е, че и скоростта ми не бе голяма. Можех веднага да я увелича, като напълня с вода още един от резервоарите за баласт, но не го сторих. В моята работа всяко необичайно явление се нуждае от обяснение. Три пъти си спасих живота благодарение на това, че изчаках да го намеря.

Отговор ми даде термометърът. Външната температура бе с пет градуса повече от нормалната. Съжалявам, че ми отне няколко секунди да разбера причината за това.